Само по време на извънредното положение в България 10 жени са загубили живота си при домашно насилие. Статистиката сочи, че всяка трета българка е била обект на подобен тип насилие, а неговите форми надхвърлят физическата саморазправа. Само боят ли се смята за домашно насилие? Какво може да направи една жена, която е жертва на домашно насилие и към кого да се обърне за адекватна помощ? Отговор на тези въпроси дава опитният бургаски адвокат Богдан Йораднов, който е един от най-добрите специалисти по административно право.

Задължително е да се потърси юрист, защото правната помощ в тази ситуация е много важна, категоричен е Богдан Йорданов. 

Законът за защита от домашното насилие определя единствено и само реда, по който се налагат мерките за защита, обяснява юристът. Той не се занимава с последващите квалификации, които излизат от рамките на гражданско-процесуалния кодекс и отиват към квалификации на престъпление. Реално той завършва с издаването на ограничителната заповед. „Тук целта е първо да ограничим домашното насилие, второ да квалифицираме лицата, които могат да търсят защита, лицата, срещу които трябва да се търси защита, както и самите мерки за защита.“

Какво е домашно насилие?

За такова се приема всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие. А също и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Кой може да търси защита от домашно насилие?

Защита по този закон може да търси както съпруг – бивш или настоящ, така и лице, което се намира или е било във фактическо съжителство, роднини по низходяща и възходяща степен, а също и лица, които са в родство по съребрена линия до четвърта степен, т.е. братовчеди и в сватовство до трета степен. Определението е широкоспектърно, защото целта на законодателя е била да обхване колкото се може по-широк кръг от лица, които не биха били зависими от причинителя на домашното насилие и които не биха се страхували от възможността да сезират компетентните органи, обяснява Богдан Йорданов.

Защо полицията не реагира?

Всъщност така зададен, този въпрос не е коректен. Полицията реагира при сигнали за домашно насилие, но тя има много ограничени правомощия. Ако жертва на домашно насилие отиде в най-близкото Районно управление, то ще се задейства закона за МВР. Полицаят ще направи проверка и ще задължи извършителят да се въздържа от подобни действия. Т.е. издава се предупредителен протокол, който полицията издава при всяка една форма на физическа саморазправа.

Ако отидете в Районния съд обаче и подадете молба, то веднага можете да получите защита. Съдията може да издаде ограничителна заповед веднага. Извършителят на домашното насилие може да бъде отстранен веднага от жилището, което обитава съвместно със своята жертва. Освен това той може да получи и забрана да приближава пострадалото лице, местоработата му, жилището му и дори местата за социални контакти и отдих. Условията и срокът на тези ограничения се определят от районния съдия.

Когато молбата съдържа данни за пряка и непосредствена или последваща опасност за живота и здравето, съдията издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа. Тук се действа незабавно, за да се предотвратят тежките последици. После се търсят доказателства и се изяснява какво точно се е случило.

Как се стига до тази заповед?

На първо място производството започва с молба на пострадалия. Молбата може да бъде подадена не само от него, но и от роднина. В молбата трябва да има данни за пострадалия, данни за насилника и съответно адрес, на който той може да бъде призован. Както и данни за връзката между насилника и потърпевшия.

Много е важно да се знае, че ако имате следи от насилие, то не е задължително медицинското ви да бъде от съдебен лекар. Това може да направи и личният ви лекар. Ако джипито се чувства некомпетентно, може да ви даде направление за специалист. Но законът не изисква това да е съдебен лекар.

Ако аз не мога да отида?

Много жени се страхуват да отидат и да кажат, че са жертва на насилие. Това обаче често се вижда от техни роднини и близки. Тъй като темата е специфична, а жертвите понякога търпят с години това положение, то законът позволява институциите да бъдат сезирани и от роднина. В този случай обаче жертвата задължително трябва да декларира писмено, че е жертва на домашно насилие. Тази декларация трябва да придружава задължително молбата пред Районния съд.

Важно е да се знае, че производството не е безплатно. Има държавни такси, които се плащат.

В деня на постъпването на молбата се насрочва и открито съдебно заседание, което трябва да е не по-късно от 1 месец. Съответно ответникът е този, който трябва да представи доказателства, ако твърди, че няма домашно насилие.

Освен специалният закон за домашното насилие вече имаме формулировка и в Наказателния кодекс какво представлява домашното насилие. То вече е престъпление, за престъпление се смята и следенето, обяснява адвокат Богдан Йорданов. Наказанието е от 1 година условно или пробация до ефективна присъда от 3 до 5 години. А когато има установено домашно насилие като цяло, то присъдата може да достигне и до 10 години. Всичко това обаче е предмет на доказване в бъдещо съдебно производство.

Семейни войни

Насрочи ли се заседание от съда по Закона за защита от домашното насилие, предварително се издава и заповед за защита. И тук за съжаление се създава предпоставка за манипулация, допълва Богдан Йорданов. Защото жертвата не трябва да доказва нищо, достатъчно е само да заяви, че е обект на насилие и ще получи защита, а върху ответника ще се стоварят ограничителните мерки. Това е и причината тези дела да се насрочват бързо, в рамките на месец.

Ответникът има право на отговор и доказателства, които обаче се представят на първото заседание. Единствения начин да не се стигне до дело е ако молбата се оттегли от молителя.

Добър или лош, закон е

Законът за защита от домашното насилие е нож с две остриета, признава адвокат Богдан Йорданов. От една страна е направен добросъвестно, за да предотврати домашното насилие. От друга страна начинът, по който се издава заповедта и се образува производство, дават възможност и за спекулации. И такива съдебната практика вече познава, допълва бургаският юрист, но признава, че в момента няма друг начин, чрез който могат да се предотвратят тежките последици, които за съжаление често завършват със смърт.

Богдан Йорданов е бургаски адвокат. Той е доктор по право и доцент по Административно право и процес. Работи в кантора „Богдан Йорданов и партньори“, а с колегите си предоставят правна помощ и услуги в сферата на административното, гражданското, семейното, трудовото право. Кантората се намира на ул. „Хан Крум“ №40.