Киро Проданов
Според Хартата на основните права на ЕС, чл. 41 основно право на гражданите на ЕС е правото на добро управление. На 6 септември 2001 г. Европейският парламент приема резолюция, с която одобрява Eвропейски кодекс за добро поведение на администрацията, който институциите и органите на Европейския Съюз, администрациите и техните служители са длъжни да спазват в отношенията си с гражданите. През октомври 2007 г. е приета Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво от европейските министри, отговарящи за местното и регионално управление, на срещата им във Валенсия. Тя потвърждава ключовата роля, която се определя на предоставянето на добро местно и регионално управление. През февруари 2008 г. Стратегията е официално одобрена и от Комитета на министрите на СЕ. Именно в този документ са формулирани 12-те принципи за добро управление на местно ниво, а именно: 1) Честно провеждане, представителност и обществено участие по време на избори - да се осигурят реални възможности за всички граждани да упражняват правото си на глас по въпроси от обществен интерес;
2) Отзивчивост - да се осигури непрекъснато във времето посрещане на нуждите и законно обоснованите очаквания на гражданите от страна на местните власти;
3) Ефикасност и ефективност - да се гарантира постигане на целите чрез оптимално използване на наличните ресурси;
4) Откритост и прозрачност - да се осигурява обществен достъп до информация и да се улеснява разбирането за това, как се решават обществено значимите въпроси;
5) Върховенство на закона - да се гарантира честност, безпристрастност и предсказуемост;
6) Етично поведение - да се гарантира, че общественият интерес е поставен над личните интереси;
7) Компетентност и капацитет - да се гарантира, че местните представители на населението, както и назначаваните служители са в състояние да изпълняват своите задължения;
8) Иновации и отвореност за промени - да се гарантира, че се извлича практическа полза от въвеждането на нови решения и добри практики;
9) Устойчивост и дългосрочна ориентация - да се взимат под внимание интересите на бъдещите поколения;
10) Стабилно финансово управление - да се гарантира целенасочено и продуктивно използване на обществените фондове;
11) Човешки права, културно разнообразие и социално единство - да се гарантира, че са защитени всички граждани и е зачетено човешкото им достойнство, както и това, че никой от тях не е дискриминиран или изключен от обществения живот;
12) Отчетност - да се гарантира, че избираемите представители на властта и назначаваните общински служители поемат и носят отговорност за своите действия.
За изминалите 15 години несъмнено има известно подобряване в облика и дейността на общинските съвети. Но дали това е достатъчно? Превърнаха ли общинските администрации и общинските съвети тези принципи в свой приоритет? Ако съдим по съдържанието на правилниците им за работа „духът и
буквата“ на тези принципи отсъстват в тях. Например, в Правилника на Об съвет Бургас намираме само цитирана „Европейската харта за местното самоуправление“ и че „В своята дейност Общинският съвет се ръководи от следните общи принципи: законност; самостоятелност по отношение на държавните органи при вземане на решения; гарантиране и закрила интересите на жителите на Общината; публичност при вземане на решенията и тяхното изпълнение“. Това четем в почти всички общини.
Съобразно цитираните Стратегия и Харта за добро местно управление като основно право на гражданите в ЕС, местните власти постоянно трябва да подобряват своето управление като създават институционални предпоставки за това, а именно: - периодична самооценка и сравняване с другите за степен на прилагане принципите на добро управление; въвеждане на нови практики в управлението и работата с гражданите; превръщане на медиите, бизнеса и НПО в партньори по прилагането, мониторирането и оценката на прилагането на принципите. Презумпцията е, че в центъра на всички демократични институции и процеси трябва да стоят гражданите на общността.
У нас обаче реалността е съвсем друга. Гражданите са ухажвани преди избори. Формална агитация, повърхностни и повтарящи се послания, купуване на гласове. Последното е обявено и за престъпление. Но е масово явление. Защото знаем как работи правоприлагащата ни система – протака, потулва, премълчава..
Иначе всеки общински съвет си гласува правилник и винаги в него най-напред се опресняват процентите на възнаграждения за председатели, съветници, членове на комисии и т.н. Дали пък този стимул не е в основата на огромния наплив от желаещи да ни управляват на местно ниво? Чл.34 от ЗМСМА формално регламентира възнагражденията на кметове и съветници, но на практика кметове на малки общини вземат двойно повече от „големите“. При съветниците не е по-различно. И възниква въпроса: След като никъде нормативно не са вписани 12-те принципи за добро местно управление, напливът за участие в местната власт сам по себе си бизнес интерес ли е или разните местни бизнес партии искат да ползват властта в свой собствен интерес? Закона не допуска това, но практиката е съвсем различна.
Несъмнено във всички предизборни листи има стойностни хора. Които и да станат съветници, каквито и групи да образуват, не превърнат ли въпросните принципи в основа на работата си, правото на добро управление ще си остане една условна, пожелателна възможност. Надявам се всеки от моите познати с преференциален вот да се потруди за утвърждаване на тези принципи в работата на Общинския съвет. Заради престижа на обществената длъжност. Всичко друго би било израз на комбинация от материални и други интереси.
Бургас, 5 октомври 2023 г
