В редакционната поща получихме интересно писмо. То е написано от дама, която условно се нарича Питър Пан. Нашата читателка обича да върви пеша по бургаските улици и не веднъж й се е случвало да спори за правото си на място на тротоара. Последната й среща за нейно съжаление е завършила не особено благополучно. Спорът е бил кой има право да върви по тесния тротоар на ул. „Гурко“, който от няколко години си делят колоездачи и пешеходци. Публикуваме мнението й без редакторска намеса.

Изграждането на велоалеи в Бургас определено допринася градът да придобива все по-европейски вид. Това, оказва се, не кореспондира с възпитанието на част от колоездачите. Липсата на толерантност по пътищата определено не е европейска черта, а нашенска си .. простоватичка.

Всички имаме равни права и това не трябва да се забравя. Правилата са за това да показват именно как трябва да се съобразяваме един с друг и да не нарушаваме правото на околните. За съжаление, в града не навсякъде има достатъчно пространство и за пешеходците , а нас уви все пак ни има. Когато слезете от колелата си и вие ставате като нас - пешеходците. Не може да не се съгласите, че има доста участъци, където велоалеите заемат почти 90 % от тротоарната част.

На част от местата има и търговски обекти, което предполага и наличие на хора в определено време на деня. Какво се случва, когато трябва да се разминеш с тези хора и прекрачиш велоалеята ... чуваш зад себе си „извади си слушалките от ушите, да не ти запаля врата” ... а като се опиташ да дадеш обяснение за „чудовищната си постъпка” .. е, започва разпра.

Кому е нужно това? Да поясня, когато пешеходецът е  49 кг. от женски пол не е много мъжкарско, а какво остава за възпитано да говориш по този начин. Това все пак е закана за нанасяне на лека телесна повреда, което си е наказуемо. Съмнавям се обаче, че този тип „мъжкари” някога са „запалвали” нечий врат .. за това все пак и топки се изискват.

Да се върнем на темата. Хубаво е, че Бургас се развива дори с наличието на велоалеи, стоянки за колела или други проекти. Промяната трябва да бъде и в нас. В начина, по който се отнасяме и към околните. Да бъдем толерантни на пътя както като шофьори, така и като пешеходци.

Едва ли изчакването на зелената светлина или ако вървенето малко повече до съседна пешеходна пътека би отнело особено много от времето ни. Но неспазването на правилата би имало последици. Не ставате ли и вие всеки ден свидетели на това? А харесва ли ви? Смятате ли го за нормално? За мен не е нормално.