Д-р Георги Чалдъков
Ubi sunt qui ante nos fuerunt?
(Къде са тези, които бяха преди нас?)
Стоян Омарчевски (1885–1941), философ и адвокат, е български политик , министър на Народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920–1923). През 1922 г. той внася предложение в Министерския съвет за честването Ден на народните будители на първи ноември.
„Подир делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици се роди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Водени от жажда за познание, както и героични поклонници на родната свобода, почват да се редят силни по дух наши просветители – Софроний, Патриарх Евтимий, Петър Берон, Марин Дринов и много други“ (в-к „Стремление“, бр. 15, 1922 г.).
Прекъснат за 45 години, възстановен от „Мати Болгария” на д-р Петър Константинов през 1990 г., Денят на народните будители е наш светъл национален празник. Всяка година на първи ноември отеква ехото на Будителите Свети Кирил и Методий, Отец Паисий, Свети Патриарх Евтимий, Васил Левски, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Петър Берон, Марин Дринов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Гео Милев...
Заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и култура, но и за признателността и уважението ни към Будителите – учители, поети, писатели, учени... В родната къща, детската градина, училището, университета, човек се учи навсякъде от тях – възхитителна щафета на любознанието! Денят на народните будители ни напомня да не й позволим да спре.
Колкото и да си любознателен, пак ти е нужен Будител, който да насочи таланта ти по пътя на позитивната евристика. Да бъдеш любознателен и човеколюбив. Да знаеш, че знанието и добротата правят Човека. Да следваш дидактичната каскада: от информация към знание, към начин на мислене. Да чувстваш знанията като майчиния си език. Да развиваш моралните си рефлекси. Да имаш куража да си независим и достоен. Да преминеш поне веднъж на червено по пътя на науката и изкуството, за да направиш свои зелени пътеки в него – да постигнеш Еврика ефект.
Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което будителите ни са принесли в нашата педагогика. Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата“ (гр. paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш, това което го има“ (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя“; в нашия контекст – „да будя“. Следователно, Учителите са „слуги“ на учениците и студентите – и водачи, Будители на нацията.
Такава дидактика изгражда индивидуалното и колективно знание – критичната маса от знаещи хора, способни да избират интелигентни и достойни политици, които да работят за качествено здравеопазване, образование и наука. А не за комерсиално корпоративни и чужди интереси.
Благодарение на приоритетно инвестиране в любознанието, се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея и Китай. През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: „Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградят велика държава от една малка територия“ – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? Затова в нашата икономика тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини в София, Бургас и Варна. Тогава, защо позволяваме да бъдат унижавани и мъртвите, и живите Будители? Не разбират ли политиците и избирателите на политици, че ако не се будим сами, не може да ни събуди нито Брюксел, нито Вашингтон, нито Москва и Пекин.
И пак настъпва Денят на народните будители. И въпросът: Къде са Будителите, които бяха преди нас и тези, които са сред нас?
