Д-р Георги Чалдъков

Човек е мярка за всички неща.

Протагор  (c. 490–420 г. преди Христа), от „За истината“  

“Човекът, глупако“ – написа писателят Георги Господинов в статията си за голямата смъртност от COVID-19 в България, перифразирайки „Икономиката, глупако!“, изречена от един президент на САЩ през 1990-те години. Сега аз замених „глупако“ с „политико“  и заглавието на статията ми стана „Човекът, политико!“ – но това е тавтология, повтарям се.

Тази предизборна статия иска до покаже, че ако политиката е насочена към Човека, България може – най-после – да премине от  порочния кръг (vicious circle) на невежеството и алчността към добродетелния кръг (virtuous circle) на сполуките. Това ще е антропоцентрична демокрация, резултираща в благоденствие на Човека и Народа.

Думата „парламент“ от френски parler, означава „говоря“. От бактериите  до човека, всички живи същества говорят помежду си. Човешките диалози се осъществяват чрез думи и жестове. La vie en dialogue („Живот в диалога“), в който трябва да говориш и да си настроен за чуване – пише Мартин Бубер (1878–1965), професор  по социална психология.

За четвърти път в около година и половина на 2 октомври 2022 г. ще има парламентарни избори. Предизборно, кандидатите за депутати  пак говорят озлобено и реваншистки, като партизаните, слезли от гората на площадите. „Докога ще продължавате така?“ (Quousque eadem?) – запита Учителят кандидат-депутатите и отминалия премиер Кирил Петков.  

Преди дни, той и татуираната и минижупираната му съпруга посетиха постановката „Хъшове“, режисирана от Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“. На излизане от  театъра, Кирил Петков беше освиркан от граждани с „Уууу...“, „Разсипа страната“ и „Отивай в Канада!“ Добре, че вече не е премиер, че  можеше, като княз Фердинанд, освиркан и замерван със снежни топки от недоволни млади хора, събрали се пред новооткритата сграда на  Народния театър на 3-ти януари 1907 г., да нареди Софийския университет “Св. Климент Охридски” да бъде затворен и всички професори и доценти уволнени. 

В „Теория на кръговете” бащата на геометрията Евклид описва кръга и сферата като най-симетричните форми – те са с най-голяма повърхност в сравнение с квадрата, елипсата, правоъгълника и други форми. И най-справедливите – всяка тяхна точка отстои на еднакво разстояние от центъра. Сферата е най-демократичната изява на геометрията, която все още няма човешки еквивалент, освен във „Витрувиански човек“ на Леонардо да Винчи, нарисуван около 1490 г. в един от неговите дневници.   

Сега живеем в реалност, в която забравихме геометрията на духовното и влязохме дълбоко в геометрията на властта. Телевизионен журналист наскоро  нарисува триъгълник в кръга и в интервю запита един от българските президенти: „Сега си говорим за кръгове, зависимости, срастване на бизнес и политика. Защо? Как си го обяснявате?” Президентът отговори: „Да, каците с мед са три. Едната е държавните пари. Втората е обществените поръчки. Третата е приватизацията. Така че, те са три и формират триъгълника.”

Помислих си, че така ще бъде докато триъгълникът на властта – Президентство-Народно събрание-Министерски съвет – не се интересува от европейския триъгълник на знанието – образование, научни изследвания и иновации.

Неотдавна в „Урок за политици“ цитирах Достоевски от „Братя Карамазови“: „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?“ Сега – и електричеството, газта и бензина им и пропагандата и цензурата.

Накратко, Човек може да  стане политик, но политик не може да стане Човек – образован, етичен и независим. И не може да разбере екзистенциалната философия на Човека, изпята в „Хъшове“ от Христо Мутафчиев:

Всеки от нас има своя звезда

що го води дорде е жив.

Кога свети ярко - човек има живот,

кога гасне – судбина....

Ех да имам туй що немам,

па да купя бел кон и да яхам ден и нощем

и на яве... и на яве, и на сън....

Послеслов

Дни преди президентските избори през 2004 г. в САЩ журналист писа в New York Times: „Един от съветниците на Джордж Буш ми каза, че такива като мен принадлежат на reality-based community (общност, ба­зираща се на реалността). Вие си мислите, че решенията идват от разумния анализ на видимата реалност. Светът вече се развива по съвсем друг начин – сега сме империя и с всяко свое действие ние създаваме собствена реалност – ние сме действащите лица в историята, а на вас остава само да изучавате какво правим.“

     Казано с други думи:

     Ние танцуваме в кръг и предполагаме,

     но тайната стои в средата и знае. (Робърт Фрост)

„Следователно въпросът, който можем да си поставим е: в една ситуация от този род, каква е възможността да си възвърнем като граждани правото да се съобразяват с нас?” – запита в италианския вестник „Република” историкът проф. Лучано Канфора.

Декалог за политика

1. Не си прави кумир други народи, не се кланяй и не служи на техните правителства, посланици и фондации.

2. Сътрудничи и – едновременно – бъди независим  в отношенията си с тях. Защото сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет.

3. Деколонизирай поведението си, защото „няма по-лошо за една държава от политици и интелигенция, отгледани от техния колонизатор“ (Махатма Ганди).

4. Действай приоритетно за здравеопазването, образованието и науката.

5. Не изговаряй напразно името на Народа – нито предизборно, нито следизборно.

6. Почитай Народа си и особено много децата и учителите им.

7. Не използвай народни пари за преяждания, препивания, пътувания в чужбина и скъпо струващи PR съветници.

8. Не пожелавай дома на Народа си, нито жените му, нито имотите му – нищо, което е на Народа ти.

9. Не бъди Homo circulus – човек на кръга около властта и олигарсите.

10. Не се прави на политик, бъди политик.*

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* В разговор с журналистка, Йоско Сърчаджиев пак ме възхити, особено с отговора си на въпроса “какво ще кажете за днешната политика?”. Сърчаджиев се замисли, потърси по-лесните за произнасяне думи, и отговори, че като момче бил доста палав и често се биели с момчетата от съседната махала. Тогава чичо Кольо го извикал и му казал “Йосо, не се прави на мъж, бъди мъж!”

Тогава си помислих, че всеки политик трябва да има един чичо Кольо до себе си, който  да му казва “Не се прави на политик, бъди политик!” Както онзи роб, който зад гърба на триумфиращия римски император му повтарял Memento mori (помни, че си смъртен).