Селахатин Демирташ, най-известният политик в Турция от кюрдски произход, изглеждаше уморен, когато го посетих в централата на партията му в Анкара. Парламентът точно беше излязъл в почивка и хората от екипа му обсъждаха плановете си за ваканцията след няколкото изтощителни седмици.
Но за лидера на Народнодемократичната партия (НДП) Демирташ почивен ден няма. Броени часове след разговора ни трябваше да тръгне спешно за южния град Газиантеп, където поредният терористичен акт уби 54 гости на кюрдска сватба – много от тях членове на неговата партия.

Последната година на терор в Турция

се отрази особено тежко на НДП, която доскоро бе приемана за най-голямото препятствие пред амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган да направи абсолютна властта си. Не само че партията бе атакувана с поредица джихадистки нападения, но тя загуби и част от поддръжниците си заради предполагаемите й връзки с ПКК (Кюрдската работническа партия, определяна в Турция като терористична организация, бел. Gramofona.com).
Проваленият опит за преврат през миналия месец ускори още повече кризата в партията. Разгромяването на превратаджиите изстреля нагоре управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и изтика НДП в ъгъла на политическата сцена.
Последвалото навлизане на Турция в Сирия предвещава още лоши новини за електоралното ядро на партията – турските кюрди се чувстват близки със сирийските, които сега се бият срещу подкрепяната от Анкара Ислямска държава.
Някои проучвания показват спад на подкрепата за партията до 8%. Това означава, че при евентуални скорошни избори НДП може и да не прескочи 10-процентната бариера. Смайващо преобръщане на съдбата за партия, която само допреди година изглеждаше обречена да съживи турската политика.

НДП е основана през 2012 година.

Започва от югоизточните кюрдски райони, но по-късно привлича шарена коалиция от либерали от цяла Турция. Сред нейните кандидати през 2015 г. имаше социалисти, природозащитници, феминисти и членове на ЛГБТ- общността (Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Транссексуални, бел. Gramofona.com ) – накратко, елементи от турското общество, които са извън визията на управляващата партия. Прогресивната платформа на НДП й спечели симпатиите и на западните журналисти и дипломати.
Но без Демирташ партията нямаше да се нареди сред големите. Младият кюрдски политик очарова избирателите като изостави лозунгите и предпочете директния контакт с хората, шегите по адрес на президента и – веднъж по телевизията – свири на традиционния турски струнен инструмент саз. В политическа среда, населена от безцветни лидери, Демирташ веднага се нареди по харизма и говорене до Ердоган.

Това не зарадва президента

Ердоган отдавна се готви да замени турската парламентарна система с президентско управление и да си даде повече правомощия – възможност, която тревожи и опозицията, и западните съюзници на Анкара. Демирташ обяви, че неговата партия ще попречи на Ердоган да осъществи плановете си.
Когато НДП изненада всички и влезе в парламента с 13% на изборите през юни 2015 г., това се превърна в безпрецедентен празник. Нито една партия, която произлиза от кюрдското движение, не беше прескачала парламентарния праг, който е най-висок в демократичния свят.
На набързо свикана пресконференция Демирташ и неговата съпредседателка – турската социалистка Фиген Юксекдаг (всички лидерски позиции в НДП се заемат от мъж и жена) – определи резултата като победа на „свободата, демокрацията и мира“, докато радостни привърженици скандираха отвън имената им.
По време на празненствата обаче Демирташ усетил лошо предчувствие. Успехът на неговата партия бе дошъл за сметка на ПСР, която изгуби мнозинството си за първи път от 13 години насам, а това попречи на Ердоган да осъществи мечтата си за президентско управление. Демирташ знаел, че президентът ще потърси отмъщение.

„За съжаление, оказахме се прави“, казва той.

Следващия месец, когато въоръжената ПКК прекрати двугодишното примирие и уби двама полицаи, правителството отговори твърдо и бомбардира лагерите на групировката в Северен Ирак, като с това затвори всяка възможност за връщане към преговорите.
Когато страната се отправи към нови избори (проведени на 1 ноември 2015 г., бел. Gramofona.com) – посланието на Ердоган беше ясно: или гласувате за мен, или идва хаосът. Лирата беше ударила ново дъно, а броят на загиналите войници в югоизточната част на страната нарастваше постоянно. Президентът беше разчел правилно настроенията и избирателите предпочетоха стабилността.
Като намекваше, че НДП е политическото крило на ПКК - която е в основата на продължаващите вече 30 години размирици, довели до 40 хиляди жертви - Ердоган успя да обрисува партията като заплаха за Турция.
"Не е честно да ни свързват директно с ПКК. Това е лъжа. Ние не сме партията на ПКК“, казва Демирташ с гневен глас. „ПКК е въоръжено народно движение. Ние сме демократична, законна, политическа партия.“
Въпреки че Демирташ положи огромни усилия,

за да се дистанцира от ПКК,

между тях имаше достатъчно връзки, за да звучат обвиненията на Ердоган що-годе логични. Все пак, не е тайна, че много от твърдите избиратели на партията симпатизират на партизаните, а представители на НДП посещават често в затвора Абдула Йоджалан като част от мирните преговори.
Така за

партията се оказа много трудно да се защити пред обществото. Националните медии в Турция са под контрола на държавата и нито една проправителствена медия не посмя да даде трибуна на НДП. А близките до кюрдското националистическо движение вестници и сайтове бяха подгонени със съдебни дела за „пропаганда“ в полза на ПКК.
Размириците се разпалиха отново, главно от младежкото крило на ПКК, а отговорът на правителството бе безмилостен. Предизборната стратегия на Ердоган се оказа ефективна: през ноември партията му си върна мнозинството. НДП получи 10,7%, задмина с малко Партията на националистическото действие и се превърна в третата парламентарна сила, въпреки по-слабото си представяне.
Партията обаче вече бе безвъзвратно опетнена. Много хора приемаха за лицемерни призивите на партийните лидери към ПКК да спре нападенията си, а пък местни представители бяха обвинени като съучастници в насилието. Дори и кюрдската основа на партията усети, че НДП не е направила достатъчно, за да попречи на ПКК да пренесе войната в градовете, казва Мехмед Кая, ръководител на Центъра за обществени изследвания „Тигрис“ в Диарбакър - „кюрдската столица“ на Турция. "НДП не успя да изработи силна позиция срещу насилствените методи на ПКК “, смята той. Демирташ също признава, че не са отговорили достатъчно бързо на насилието.
Ясно е, че партията не си помага достатъчно добре. Лидерите й често излизат с противоречиви изявления – заклеймяват употребата на сила от ПКК, но в същото време я описват като „народно движение“, а не като терористична групировка, за каквато е обявена от Турция и от нейните съюзници в НАТО.
На последно място, не беше от помощ и разривът в кюрдското национално движение между тези, които защитават политическо решение, и другите, подкрепящи въоръжената борба на ПКК.
Възобновените от ПКК размирици още повече засенчиха славата на Демирташ. Притиснат от необходимостта както да заклеймява насилието на ПКК, така и да остане верен на избирателите си и да атакува управляващите, той се опитва да заема някаква средна позиция, която обаче не се харесва на нито една от двете страни.

Опитът за преврат от 15 юли 2016 г.

беше възможност за рестарт. Когато офицери-предатели опитаха да свалят правителството, кюрдите в югоизточната част на страната също излязоха на протести – рамо до рамо с турците от цялата страна. Въпреки че са във вражда с правителството, те имаха сериозна причина да защитят демократично избраното управление: ако съдим от историята, то кюрдите биха страдали най-много в условията на военен режим.
“Ако превратаджиите бяха успели, имаше голяма вероятност ние да бъдем арестувани и пратени в затвора. Но дори и без опита за преврат, Ердоган вече бе започнал да ни арестува“, казва Демирташ.
В дните след пуча недиалогичният по принцип президент премахна стените между себе си и своите политически опоненти и цялата страна изглеждаше обединена. Ердоган дори се срещна с лидерите на опозицията в своя дворец, за да им благодари за тяхната солидарност, здрависа се с тях, снимаха се заедно – немислима снимка само няколко седмици по-рано.
Демирташ обаче не беше поканен. НДП беше изключена от многопартийните митинги и подновените разговори за нова конституция. Когато Ердоган обяви, че ще свали всички обвинения за обида срещу него, той даде да се разбере, че това не се отнася до НДП. “Ердоган практикува политиката на подхранване на напрежението и омразата“, казва Демирташ.

Скорошното нахлуване на Анкара в Сирия

ще повиши още повече напрежението. Представяна като кампания за изтикване на Ислямска държава от турската граница, операцията всъщност цели да изтика кюрдските милиции в Сирия на изток от река Ефрат. Правителството се страхува, че ако те завземат още територии, биха могли да сформират независима държава по границата с Турция и така да окуражат техните турски събратя да се борят за по-голяма автономност.
Докато турските кюрди загиват в боевете срещу Ислямска държава и биват погребвани като „мъченици“, Анкара ги приема за терористи. Много кюрди, от своя страна, вярват, че турското правителство тайно си сътрудничи с джихадистите. Това предположение е изказвано и от Демирташ.
Джихадистите умело използват това задълбочаващо се различие, отбелязва Месут Йеген, експерт по кюрдски въпроси от Университета „Шехир“ в Истанбул. „Вместо да атакуват, да кажем, турските сили, те умишлено атакуват кюрди. Те искат да увеличат напрежението между турците и кюрдите“. Най-смъртоносната бомбена атака на турска територия бе насочена срещу митинг на НДП в Анкара миналия октомври, когато загинаха над 100 души.
ПКК също увеличава нападенията си. Серия от взривове в югоизточните райони вече убиха десетки цивилни.
Демирташ знае, че враждебното отношение към НДП ще нараства заедно с размириците, а нито една от двете страни не изгаря от желание да се върне към преговорите. Въпреки това, той се надява партията му да издържи: “НДП е ярка партия. Тя е светлина в тъмницата на Близкия изток. Може би не скоро, но дългосрочно партии като нашата ще определят бъдещето и на Турция, и на Близкия изток. Вярвам в това“.

Автор: Зия Вайзе - журналист на свободна практика, която живее в Истанбул.

Текстът е публикуван с незначителни съкращения.

Източник: clubz.bg

На снимката: Селхатин Демирташ.

Снимка: EPA/БГНЕС