Човекът и политиците

Д-р Георги Чалдъков

“Съзнанието на хората може да бъде завладяно само от най-достъпните идеи. Светът може да бъде завладян по-скоро от лъжливата, но ясна и точна идея, отколкото от правдивата, но сложна.”

  Алексис дьо Токвил (1805–1859), от книгата „Демокрацията в Америка“

       На 5 юли 2021 г. Еurochicago.com публикува  статията “Плектика”, нова книга на д-р Георги Чалдъков“. В книгата споменавам за лекцията „Плектика: наука за простотата и сложността“ на проф. Мъри Гел-Ман – „Човекът с пет мозъка“, и за разказите „Свирепо настроение“ на Йордан Радичков – „Човекът с пет сърца“.

      Индоевропейската дума „plek“, през гръцката „plektos“, идва в българския като „сплетен“, „плетка“.  Съответно,  „simplex“ означава „единично сплетено“ (просто), „complex“ – „взаимно сплетено“ (сложно), „multiplex“– „много сплетено“ (много сложно). И така „плектика“ (plectics) е наука за простотата и сложността.

      Сега, в  стил „плектика“, пиша накратко за човека и политиците, или човек може да стане политик, но политик не може да стане човек – образован, етичен и независим.

      За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между разрастването на мозъка и преминаването от вегетарианска храна към консумация на месо. Така ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става il primo motore на еволюцията на човешкия мозък. Човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави и оръжия за убиване на животни. Пораснал, станал Homo sapiens recens (съвременният разумен човек), но продължавал да убива – не само животни, а и хора, политици, президенти, прокурори, бизнесмени. Така, вместо „обичай ближния си“, достигнал до „убивай ближния си“ – хомоцидът е най-тъжната проява на съвременния „разумен“ човек.

Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”. – Никита Стънеску (1933-1983)

      Ехо от палеолитната памет на Homo necans, от библейската памет на Каин, убил брат си Авел, от древноримската памет на Ромуло, убил близнака си Рем? „Ехо от „не знам какво”.

      Когато едно общество позволява, дори стимулира, изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo sapiens necans (разумният убиващ човек) – например,  Президент Сърбоубиец, Президент Рускоубиец и Президент Украйноубиец.  

      Сега, когато Европа, особено България, са разпънати на геополитическия кръст на САЩ-НАТО-Русия-Китай, какво е това? „По-скоро лъжлива, отколкото правдива идея“  ли е, което китайски автори написаха със заглавие „Toxic friendship – How Washington exploits Ukraine crisis to shackle Europe“ (Токсично приятелство – Как Вашингтон използва кризата в Украйна, за да спира развитието на Европа)?

       Вече и България става “Живелище варварско и разбойническо“ – написано е през 1804 г. в ”Житие и страдание на грешния Софроний”.  „Излиза, че всичко е в човека. Ето, няма турчин да ни натиска. А що се хванахме гуша за гуша, родни братя? Ще ти кажа защо. От лакомия, за кокала. От надпревара кой от кого повече да има. Ей това е, дето разваля света.“ – Капитан Петко Войвода (1844-1900).

       Обаче, ние, избирателите на депутати, все още сме наивни артисти в  извънбългарски сценарий, в който първите и вторите политици, стресирани от магнитофобия, имитират съставяне на правителство. Това предизвиква „Виковете“ на отчаяние, безизходица и безнадеждност, илюстрирано с мултипликация на “Викът” на норвежкия художник Едвард Мунк.

     Все пак, Dum spiro spero (Докато дишам, надявам се), че хроничната обструктивна политическа болест (ХОПБ)* ще бъде излекувана. В противен случай ще продължава имитацията на парламентарна демокрация. В биологията и фармакологията има механизми за намаляване на вредите – крайно време е българските политици да научат нещо от еволюционните програми за намаляване на вредностите (harm reduction programs). На тях казвам: Бъдете демофили! Другите -фили и -фоби са геополитическа рулетка, в която България често е участвала и често е губила. За да има здрави хора в здрава политика, „Забрави частното, грижи се за общественото“ (латински – Obliti privatorum publica curate) трябва да бъде изписано на входните врати на Народното събрание, министерствата, президентството и кабинетите на евродепутати. Иначе как да се осъществи изпълнението на Борис Христов: „Помогни, Господи, благочестивому и православному болгарскому народу и сохрани его на многая лета!”?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––