106 години от геноцида срещу арменците

Д-р Георги Чалдъков

          Историята постига стабилност само чрез справедливост.

                        Симеон Радев, Букурещ, 1913 г.

     

         Геноцид (гръцки genus – род, раса, лат. сaedere – убивам) се описва  с арменската дума агхет и означава „невъобразимо престъпление, голяма катастрофа“. Има престъпления, които трябва да се помнят – геноцидът срещу арменците е едно от тях. През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 543 271) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница. Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си Азад Сахман, което в превод от арменски означава „свободна граница” - така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашод Агасян.

       През 1987 г. Европейският парламент обяви 24 април за Международен ден за солидарност с Арменския народ за жертвите от геноцида. Геноцидът над арменците бе признат и от Световния съвет на църквите. И от папа Франциск. Арменският геноцид официално е признат от много държави. Те настояват Турция да признае геноцида и да поиска извинение от арменския народ.  

      Днес, 23 април 2021 г., когато един депутат – прави му чест! – предложи депутатите да почетат с едноминутно мълчание паметта на жертвите на Арменския геноцид, председателката на НС отказа едноминутното мълчание, защото по правилника на НС „такова предложение трябва да се направи до 18 часа предущия ден“. Да спазваш административни правила пред паметта на  повече от един милион и петстотин хиляди (1 543 271) убити арменци е  признак на бездушие, безсърдечност, безчувственост, апатия, равнодушие, безразличие. Отнася се и за депутатите от средните редици на НС, които останаха седнали. Когато – все пак – другите депутати станаха прави и мълчаливо почетоха паметта на убитите арменци.* 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цветето „Не ме забравяй“ – символ на възпоменанието на Агхет.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Да ти взема болката (цавът данем) – казват арменците на човек, който е угрижен. Това е трогателния глас от „интимната акустика на човешката душа”, чувства и мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия – емпатията е привилегия на духовно богатите хора.

   Научих цавът данем от Крикор Азарян. И от Саркис Перси Мушехян (накратко, Перси) - благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера Клубът „Ереван”, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, стана епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко интелектуалната бохема, на Бургас и неговите гости.

Българският зов за съпричастност датира от 1899 г., след първия Арменски геноцид, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов пише:

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик...