На 10 януари 2018 г. в София бе представена „Бяла книга за свободата на медиите в България”, издадена от Съюза на издателите. Всеки, който прочете този документ ще разбере едно - че истините в него за липсата на нормална среда за развитието на медийния пазар у нас са всъщност тъжната и горчива истина за съдбата на демокрацията у нас и методите, с които политическата класа управлява държавата и съдбините на нас обикновените граждани. Потайните интереси излизат на светло.
Мисля, че подобна „Бяла книга” може и следва да се напише за живота на всяка една малка община в България, където рефлектират нерешените проблеми на административно-териториалното устройство и липсата на разумна регионална политика. Крайграничната община М. Търново и типичен пример. Тя има тази книга. Проведеното там на 12 януари съвещание на Обществения консултативен съвет към Дирекцията на ПП „Странджа” за сетен път очерта свързаността на всички проблеми пред управлението на най-големия у нас и в Европа Природен парк и на най-стряскащия от всички тях – тоталното обезлюдяване на планината и опасността за превръщането й в една отчуждена зелена пустош. Същевременно от южната страна на границата в планината и селищата в около нея има друг живот. Там европейската политика „Региони в растеж” се прилага буквално и опитът на турската държава следва да бъде изучаван и прилаган у нас. Кой да го направи?
Предложението още през февруари да се организира специален форум за обсъждане на проблемите с депутати и министри може да сложи някакво начало на сериозен дебат за бъдещето на Странджа. Европредседателството е шансът на всички да кажем своята дума и да искаме от националното правителство решаване, а не отлагане или избягване на проблемите. Така и Европа ще ни чуе по-добре когато нейните институции работят в нашата столица. Както вече започна да пита властите за свободата на медиите и да търси контакти с всички извън хора на хвалещите управлението. Сега е времето и мястото да питаме и да искаме да узнаем ЗАЩО :
- Вече 18 години не се приема и прилага Планът за управление на парк „Странджа”? - фактор с негативни последици от надделяването на дърводобивното поведение на всички субекти вместо екологичния подход за един привлекателен вид на планината като туристическа дестинация?
- Управлението на Парковата дирекция стои под шапката на Изпълнителна агенция по горите, обуславящо особения конфликт на интереси – подчиненият да контролира този, който му дава парите?
- Регламентите и критериите във всички досегашни програми и особено в ПРСР, мерките и плановете към тях не са съобразени с реалната действителност, за да я променят към по-добро, а са на принципа „парите при пари отиват” ?– нямаш ресурс за съфинансиране и нищо не получаваш.
Това не са единствените проблеми пред Парковата дирекция и администрациите на урбанизираната територия. Но са първото и най-важно условие за спиране на хаоса и предпоставка за развитие в региона. Както казва д-р Дико Патронов – всепризнатият еколог и лесовъд, гласът на гражданската и професионална съвест в Странджа: „Планът за управление на парка носи в себе си необходимата информация за постигане на целите и задачите за управление на територията чрез изработване на цялостна стратегия. Основни инструменти са определяне на зоните със съответните режими на ползването на територията и пакети от програми, проекти и задачи, гарантиращи опазването на уникалните й характеристики и в същото нейното устойчиво развитие”.
Иначе казано, ние имаме тази „бяла книга” - официален документ на няколко институции, уж съгласуван, но не гласуван и не приет от МС. Именно сега отстояването на искането за приемане на този План ще постави началото на някакво разумно управление на територията – основен ремонт на цялостната пътна инфраструктура и насърчаване на иновативно предприемачество. А
всеки управник, който си позволява да оспорва инвестициите в такъв обезлюден район, защото никога „няма да се възвърнат” едва ли има място в държавното управление. Фирмите инвестират с цел печалба, но мисията на държавата е да създава условия за социално-икономическо развитие и равен шанс за всички. Нали в това е смисълът на стремежа към по-добра Европа от обръщението за състоянието на Съюза 2016 – Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава! Приоритетите на европредседателството не означава да загърбим националните проблеми, а напротив - сега от политиците да очакваме по-резултатна работа.
Ако Бялата книга на Странджа – Планът за управление на Парка – не се приеме сега и не започне да се прилага ще означава, че тъмните и сенчести интереси надделяват над обществения интерес. Не че това ще бъде прецедент за управленската политика, но сега тя има възможност да покаже друго лице пред скромните хора в региона. Тях няма да ги видите да протестират по площадите като хората от Банско. Те бавно и тихо се оттеглят от любимата планина с горчивината, че са изоставени от своята държава.
Ако планът за управление на Парк Странджа остане само „на книга”, тя ще бъде черният летопис на сбъркания преход. И някой трябва честно да каже на хората тук и в цялата страна, че регионът на Странджа не винаги е бил слабо развит, но със сигурност – почти винаги лошо управляван! Въпросът е дали днес и сега всички – управляващи и управлявани, подчинени и непримирими - можем да променим тази тъжна истина.
Снимка: http://www.strandja.iscona.com
