Д-р Георги Чалдъков

„Числото на Дънбар“ (на името на проф. Робин Дънбар) – един човек може да се разбира добре със 150 човека – продължава да вълнува психолози и антрополози.

Роден под астрала на рибите, аз си спомних и бибилейските думи на Иоан (21: 10, 11): „Иисус им каза: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра“.

Според една древна мъдрост, „Добрият приятел е най-голямото богатство“. Следователно, аз съм един от най-богатите хора на света. Щом приятелите са бургазлии, богатството ми се увеличава многократно. Някои от моите „сто петдесет и трима“ бургаски приятели са:

Поети, писатели, журналисти: Христо Фотев, Янаки Петров, Иван Апостолов, Васил Василев – Гаучо, Николай Цонков (Лайков), Николай Искъров, Христо Боранов, Александър Петров – Сашо Брадата, Димитър Йотов, Георги Райков, Венда Райкова, Керана Ангелова, Кольо Колев, Кузман Кръстев, Иван Бубалов, Любен Петков, Стойчо Гоцев, Янчо Костадинов, Васил Лаков, Тодор Ставрев.                   

„По-добре добър бояджия, отколкто лош художник“: Георги Янев (Паляка) и Стефан Димов (Кефа) боядисваха къщите на Бургас, след това Кефа отиде да боядисва в Москва; Христо Захариев (Ичо Петлярката), Кирил Янев (Кико Паляка) и Николай Янев (Коки Паляка) – Черно море е боядисано от тях.

Морски капитани: Илия Бахов, Димитър Бахов, Дянко Кънчев, Васил Дачев, Владимир Парунов, Данчо Карагьозов, Стоян Пантов, Константин Кюркчиев – Коцето. Боцмани    и моряците: Стефан Мастиков – Мастиката, Големия Вакьо, Малкия Вакьо, Тодор Ичеренски, Саркис Перси Мушехян – Персито, Димитър Вандаров, Васил Гюзелев, Марчо Далака, Петър Йотов, Емил-Золата, Гочо Байчев Гочев, Атанас Димитров – Джитата, Стефан Кюркчиев – Малкия бивол, Коста Капинков – Коцето, Александър Капинков – Шолата, Добри Овцата, Никола Фенеров – Фарито, Николай Гиргинов. Рибари в океана: Теодоси Стефанов – Досю, Кирил Шивачев, Тодор Тодоров – бати Тото, Велико Александров – Татуна, Владимир Генчев – Диката, Херувим Козовски – Хери, Динко Николов – Гопито, Йордан Йорданов – Данчо, Атанас Георгиев – Малкия шекер, Илия Спасов – Кабата, Георги Куюмджиев – Дъждовника, Иван Главата.

Мениджъри на ресторанти: Никола Пашов – Пашата, Атанас Михайлов – Ташо, Иван Кибритев – Кибрита, Петър Атанасов – Пешо, Саркис Перси Мушехян – Персито, Стоян Георгиев – Малкия лисик, Поньо Пройков, Слави Ж. Георгиев – Германеца, Иван Анестиев – Венгито.

................................

И на всички приятели „Исус им каза: дойдете, обядвайте“ (Иоан 21: 12). А римляните бяха по-точни: Nunc est bibendum (сега е време да пием).

Чуваме ги и така правим, където и да сме по света. Някои от „сто петдесет и тримата“ вече не могат да идват, други идват по-рядко, но винаги има едно течно ядро от 10–15 приятели край масата.

        Сяда(х)ме в Арменския клуб в центъра на Бургас при Персито, през топлите месеци отвън в „градината“, през есента и зимата – на втория етаж. „При Лисика“ зад „Краставицата“, в „Берьозка“ при Венгито, в „Приятели“,  „При Велико“ на „Сливница“ 39; отдавна – в Морското казино (при баща ми и първокласните келнери Жечо, Ставри, Ташо, Кузито и Боби), „Интера“, ..... „Старият елен“, „Космос“ при Петър Атанасов, в „Лозата“ на „Фердинандова“, в Клуба на културните дейци и в кафенетата „Малина“, „Куба“, „Пиринчето“ и „Космос“.

....................................

Вярваме, че Масата е conditio sine qua non (условие, без което не може), но не е най-важното за Бургаското Приятелство.

______________________________________________

*От: Георги Чалдъков. БУРГАС. Сантиментални истории. 2012, съкратено и модифицирано.