Автор: Киро Проданов

Наскоро излязоха данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) и поне това, което видяха зрителите на големите телевизии, вероятно изненада мнозина от гражданите на Бургас и областта. В изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България, отчасти показан и по телевизиите в средата на ноември, данните за област Бургас пораждат някои въпроси.

Защо, например, с брутен вътрешен продукт(БВП) над 20 хил. лв. на човек от населението Бургас, макар и да нараства, той е сравнително ограничен и  ние не сме сред първите седем области - София, Стара Загора, Варна, Враца, Пловдив и Габрово? Като повод за притеснение са темповете на растеж на регионалните икономики, като начело по ръст на БВП спрямо 2021 г. са най-развитите икономики – Стара Загора, Пловдив, София (област), Варна.

Да, Бургаска област е е сред петте водещи икономики в страната, но по дял на областта в националната икономика тя е под този на София 41%, Пловдив 6,5% и Ст. Загора 6,2%. И това въпреки наличието на Нефтохим и Пристанище в Бургас?

Интересно е, че заетостта и безработицата нарастват едновременно. Може би сезонният туризъм или нещо друго? Отчита се, че инвестиционната и бизнес активност в област Бургас се запазват относително високи, но доколко това е основание да сме сред областите с най-високо ниво на местното данъчно облагане и през 2024 година? Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и търговията на дребно. Именно Бургас отново е областта с най-високо облагане на превозните средства – средно 1,81 лв./kW (при средно 1,56 лв./kW в страната).

В раздела за администрация се казва: Делът на собствените приходи от общите приходи на общините в областта е третият най-висок в страната (след този в столицата и област София) – 35% при 27% средно за страната през 2023 година. Областта е и сред първенците по покритие на общинските разходи с местни приходи вероятно поради доброто развитие на туризма и на имотния пазар. Каква е връзката на тези факти обаче с намерението за увеличаване на таксата за битови отпадъци в Бургас, как точно се използват тези средства и защо е ниска събираемостта им?

Любопитни са някои факти относно инфраструктурата в областта. Отчита се, че  гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Бургас е сравнително ниска и през 2023 година. Делът на автомагистралите и първокласните пътища е висок (26% при 19% в страната), но качеството на пътната настилка остава ниско (30% в добро състояние при 40% в страната). Тук съм убеден, че може да се оспорят посочените 30 процента за пътищата в добро състояние. Всеки втори шофьор ще ви каже, че пътищата в Бургаска област са едни от най-лошо поддържаните в страната.

Разбира се, възникват и други въпроси относно демографските показатели, относително ниският успех сред учащите се по български език и литература, недостигът на общопрактикуващи лекари, нарастващият брой на престъпленията над средния за страната и т.н.

Но има едни показатели, които не се вписват в отчетите на авторитетни институции като ИПИ. Факт е, че областният център Бургас непрекъснато се обновява и градът става все по-привлекателен. Но има нещо незавидно отличаващо градът и областта от други по-малки градове и области. Например, градската топонимия - не се възприема опитът на София, Варна и др. градове да се именуват новопостроени жилищни и офис сгради с красиви подходящи имена, а продължава инерцията с номерация, която често е объркваща.

Да не говорим, че по фасадите се рисуват картини, чиято тематика контрастира  с тези в град като Търговище, например. Вижте рисунките на цар Симеон в тамошно училище и ги сравнете с тези на котките по стените на сгради в Бургас.     

А да сте видели на големи и важни кръстовища в Бургас и областта скулптури на нашите владетели, изградили държавата България? Нима кръговите кръстовища около Поморие по новия път за Сл.бряг няма да бъдат израз на патриотична гордост, чест и достойнство, ако на тях виждаме Цар Симеон или кан Тервел? И възникват други въпроси извън статистиката на държавни и обществени институции: Сравнявайки се със сродните големи области по икономика и управление, не е ли дошло време да догонваме по-малките от нас по съвременно претворяване на историята и традиционната ни култура в градската и междуселищна инфраструктура?