Един текст за родния град на проф. Георги Чалдъков

      Син на Радка и Нико Чалдъкови, роден на 23 февруари 1940 г. в къщата, построена от дядо ми през 1921 г., на улица „Сливница” 27 в Бургас. 


       Чалдък от турски, означава „имаш го”, „ще го направя”. Знам го от баща ми: когато клиенти влизали в кръчмата, се обръщали към музикантите с „чал бир хава” (изкарайте една песен)  – тогава един от нашите деди, отговарял: „чалдък” (имаш я, ще я изпеем).  „Хубава дума е „чалдък”. Звучи ми като сбъднато обещание“ – писа ми писателката Неда Андонова.

       Израснал съм в Бургас - в махалата, около гърба на Пожарната команда, на върха на „Сливница” – може би най-високото място на Бургас. Летният вятър отваряше прозорците на къщите и до всички долиташе гласът на „вечерен тромпет”, идващ от къщата на Тончо Русев и брат му Иван Русев на „Александър Велики”. Като студент Васко Лаков, братовчед ми, понякога идваше вкъщи с поета Борис Христов и тогава цялата махала, заедно с гърба на Пожарната команда, „тръгваше отново след кръстоносния марш на щурците”.

        От римския поет Вергилий знам, че “Земята е божие дело, градът – на човека”. Бургас - Genius loci (Дух на мястото). Знаете какво би написал Хемингуей по този повод: „Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник.”  В синхрон с това е сентенцията на един друг бургазлия, д-р Коста Костов: „Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.”

       За мен бургаският axis urbi (ост на града) е улица „Александровска” и по средата „Часовника” (пъпът на Бургас – umbilicus urbis) – тя е оста „Север-Юг” (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми и остров Света Анастасия. Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големият христиански кръст в света, изграден от улиците „Богориди”–„Фердинандова” (бургаската Via Sacra) и „Александровска” (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.

        „Фердинандова” и около нея са най-лекарските улици на Бургас, там са къщите на Димитър Панаойтов, Богомил Панайотов, Сабето Асса, Костадин Сърбянов, Анна Сърбянов, Иван Сърбянов, Въло Маличев, Калина Маличева,

Асен Проданов, Андрей Проданов, Богдан Брайков, Снежана Брайкова, Николай Брайков, Атанас Сидеров, Жеко Грозев, Пенчо Грозев, Тодор Грозев, Лиляна Михайлова, Христо Марков, Михаил Гейман, Алексей Гейман, Иван Стоичков, Любомир Стоичков, Георги Стаматов, Маргарита Масларова, Панайот Масларов... И разбира се - Васил Палазов, Любен Палазов, Динчо Палазов, Лидия Палазова, Веселин Палазов, Катя Палазова.

        Д-р Любен  Палазов беше отвсякъде – мисъл, жестове, говор, лъчезарният му смях – перфектно изваян бургазлия. Уникална колоритна изява на висшата бургаска добродетел на баланса между Аполон и Дионисий – аполонисиевият му дух го превърна в Doctus ludens – изученият играещ. Ако Бургас внезапно престане да диша, реанимацията му може да бъде направена по рентгеновите снимки на гръдния кош на града, прецизно направени от д-р Палазов.

          В културната топология Юг-Север и Средиземноморски човек–Готически човек са пейзажи с различен стил на  човешко поведение, на самоопределение, на  чувство за род, роден град и родина, на носталгични и еуфорични мисли и чувства за тях. Сантиментална география: Сиракуза на Архимед; Кастилия –на Дон Кихот и Санчо Панса; Арл – на ван Гог; остров Таити – на Гоген; Гранада – на Лорка; Калиманица – на Радичков; Аракатака – на Маркес; Варна – на Катя Динева, Милко Божков, Аврам Аврамов, Любомир Клисуров, Александър Стойчев....

        „Саламанка е голямата метафора на Мигел де Унамуно“.  Бургас – на Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Виолета Масларова, Райна Манолова, Антон Дончев, Райна Кабаиванска, Катя Зехирева, Георги Калоянчев,  Димитрина Гюрова-Савова, Нейчо Попов, Тончо Русев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Стоян Цанев, Керан Керанов, Георги Дюлгеров, Руси Чанев, Михаил Билалов, Кирил  Дончев, Стефан Диомов, Иван Карайотов, Васил Ив. Константинов, Петър Ст. Петров, Стоян Добрев-Бизона, Динко Хаджидинев, д-р Стоян Стоев, д-р Вълчан Бодуров, д-р Веско Джендов, арх. Дечо Карабелов, Благой Тодоров-Били, Димитър Георгиев-Лисика....

           Нищо друго, измислено от човека, не е породило
          толкова много радост, колкото добрата кръчма.

                                        Самюел Джонсън (1709-1784)

        Генът на „радвай се на живота!“ (joie de vivre!) е заложен в Бургас през 1879 г. от Нико Попов – първия кмет на града. Тогава в Бургас имало 1 200 къщи и 2 490 жители. Кметът е съветвал „по-будните да отварят повече заведения за масово хранене, които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят петвековното робство“. (След години в „Есенни любовници“ Васил Лаков ще напише: „Клиентите идват и си отиват. Кръчмите остават“.) През 1888 г. на разположение на 9 865 бургазлии е имало 155 кръчми – една кръчма на 63–64 човека. През 1926 г. в Бургас на разположение на 31 389 бургазлии е имало 179 кръчми, 92 кафенета – една кръчма/кафене на 115–116 човека. Най-забележителното събитие на кръчмарството в Бургас се случвана 28 август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваното „училище“ на Бургас до 1995 г.

 
 

 

 

 

 

 

 







 

 

 

 

 

 

 

Ресторант „Морско казино“ през 1950-1970 г., когато баща ми беше управител. От 26 март 2011 г.  е Културен център „Морско казино“.с мултифункционални зали, кръстени на филантропа Александър Георгиев – Коджакафалията – „бащата на Бургас“, на Георги Баев, Христо Фотев и Петя Дубарова.


Човек, който посети Бургас, винаги го носи със себе и така градът присъства навсякъде по света. И бургазлиите са много повече, а не само около 250 хиляди, които живеят в града. Според изследване на учени от Института по експериментална морфология и антропология в БАН, най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Комбинацията Genius loci–Свети Николай Чудотворец–Море формира бургаския коефициент – BQ (Burgas Quotient), нещо повече от IQ и EQ, взети заедно.

       И мостът, елегантната конструкция на бургазлията арх. Тодор Кръстев –  Морето под Казиното, качило на гърба си Кръста на Спасителя, „устремен към хоризонта, с усещане за безкрайност и за свобода – едно уникалното усещане в морския град“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

Бургас ... и мостът, построен през 1975 г., обновен – 2013 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Изгряващото слънце кацва при рибарите на Моста в Бургас.

Тази лъчезарна фотография е „открадната” от Wikipedia.


        Бургазъм е диагнозата ми, поставена от един варналия – д-р Людмил Станев. Когато кажа „нашият град“, винаги имам предвид Бургас, въпреки че повече от половин век съм във Варна. Защото сърцето ми в Бургас остана.

       Повече е написано в книгата ми „Бургас. Сантиментални истории“, публикувана 2012 г.