Бил ли си в Бургас през зимата? Морето е прозрачно и притихнало. Липсват летните вълни, напомнящи на крясък: „Оставете ме!“. Цветният панаир от хавлии и чадъри изчезва. Усещането е за пясък, който диша, не гори. През декември морето е друго. Не се гневи на шумните тълпи, които му отнемат бреговете. Вятърът сякаш пази заслужената почивка на залива. През зимата морето си почива. От тайните любови, от чутите клюки, от дадени и неизпълнени обещания, от шумни наздравици. Ваканция. Зимна ваканция!
Морската градина е разсъблечена. Алеите са просторни. Свят, в който сивото е красиво, не тъжно. Времето е спряло, за да даде възможност на хората да преосмислят изминаващата година. Пулсът на града е по-бавен. Походката на преминаващите – по-бърза. Морското казино, надвиснало над брега, посреща и изпраща посетители. В тъмното прозорците му са светулки. Ако надникнеш през тях, би могъл да видиш групи хора, вперили очи в човек с китара, такъв, който свири на пиано, някой чете редове от нова книга сред подредени цветни фотографии или рисунки. Не е нужно да си вътре и да чуваш. През прозореца се усеща топлината. Можеш да си измислиш стих и да си представиш, че точно него рецитират. Някой на някого се врича под звуците на Менделсон. Аплодисменти, щастливи сълзи. Уличните музиканти пригласят от „Богориди“. Време за изкуство. Градът на поетите. До моста старият Пандир, останал без своя гларус, чака лятото и напомня, че горещите дни скоро пак ще се завърнат. Дотогава греяното вино и мирисът на скара около коледните къщички ще заместват липсващата цаца.
През декември Бургас е празничен. „Тройката“ е дом за най-красивата елха. Зимният площад грее в светлини и цветни украси. Свети Николай Чудотворец бди над своите морски хора и им праща благословия. Рибената чорба на 6 декември е за здраве, молитвите за благодат.
Бил ли си в Бургас през декември? Където „щастието съществува“, където „в своя хербарий на зимата“ някой поет мечтае за лято.
Честит празник, бургазлии!
Снимка: www.burgas.bg
Много истинско!