Мнение за случая с Казанлък изказа и колегата от „Черноморски фар” Георги Русинов

Безсилие. Това е обобщаващата дума в случая от Казанлък. Джигитите (и не само) се чувстват силни от съдебната практика, когато нарушат закона (за някои от тях поредно). Обикновено присъдите им (често условни) не изглеждат справедливи в очите на хора.

Насилието било то от всякакъв вид не е ок. Но аз се поставям на мястото на катаджията, който шамаросва въпросния джигит (в случая това е слаба дума).

Представям си как е видял абсолютната арогантност, с която въпросният не се подчинява на полицейско разпореждане, опасните ситуации, в които е поставил невинни хора на пътя, надменността над закона. Мнение за случая с Казанлък изказа и колегата от „Черноморски фар” Георги Русинов.

...И да...и полицаите са хора и всеки може да си изпусне нервите. Това не е оправдание. Но не бъдете арогантни и твърдете, че едва ли не "тъпото ченге" отишъл за кеф да му светне шамар, защото така му се е приискало. Респект липсва в институцията Полиция по една или друга причина и този случай е показателен за това. А липсата на респект води до безсилие у униформените.

Ако не сте разбрали проблемът е далеч по-голям от това и накратко се опитвам да обясня. Не заемам позиция. И все пак за джигита прекалил с GTA V оправдание не мога да намеря защо не се подчинява на полицейско разпореждане. Сляп и глух едва ли е, нали?

П.С. Не се хабете да ми казвате как не съм прав и как има закони в тази страна. Има, но има и безсилие и то огромно и не е само у полицаите. Толкова по темата!