15 декември: Роден един живот, посветен на музиката

EVVIVA РАЙНА КАБАИВАНСКА!

Д-р Георги Чалдъков

Бургас 1934: Талантливата реколта

      Звезди, луна, комети, гени, меми – на каквото и да се  дължи, виното, направено от грозде, събрано през една определена година от един определен район, е най-приятно за пиене. Във виникултурата и енологията тези вина се наричат vintage wines. През годините 1811, 1826, 1839, 1845, 1852, 1858, 1861, 1985 и 1989 блясъците на летящи комети са предвестници на много добра реколта – и много добро вино.

         Същото се отнася и за много добрите поети, артисти, художници, учени. От съчетаването на Хронос и Гея се раждат големи таланти. Така е през 1934 година в Бургас: Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Иван Кожухаров, Стефан Димов-Кефа, Драго Николов, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Херувим Стоев, Евгени Головински.

Un tributo per Raina

„Днес видях Д.Г.“ – написал в дневника си Иван Вазов. Когато през 1998 г. за първи път отидох да работя в Института по клетъчна биология и невробиология в Рим, написах в електронно писмо до мои приятели: „Днес се срещнах с Р.Л.М.“

      През 2002 г. в Модена, Италия, се проведе международен симпозиум, посветен на Рита Леви-Монталчини – Нобелов лауреат за медицина-1986. Знаех, че в този град живее Райна Кабаиванска – prima donna assoluta на съвременната опера. Знаех, че е родена на 15 декември в Бургас, в центъра на града, на улица „Богориди“ 4 – дете на гимназиална учителка и известен ветеринарен лекар, писател и бохем, често посещавал Гражданския клуб на „Богориди“ 18, където е работил баща ми. Знаех и някои от спомените й за Бургас: „Бургаският плаж е най-силният ми спомен от детството. Спомням си мъчителните и прелестни часове, когато чаках майка ми да се върне от училището. На площада полека се утаяваше вечерта... Отдалеч разпознавах мотоциклета на баща си, купил го беше на старо и имаше необикновен гръмовит характерен глас в общо взето тихия град. Спомням си и вечерите на плажа. Те бяха светли и спокойни вечери от края на лятото. Баща ми имаше много приятели тук... В такава вечер те печаха прясно уловената риба. А в морето съвсем близо се люлееха дини – така ги изстудяваха“.

         Завършва оперно пеене и пиано в Консерваторията в София. Печели стипендия, заминава за Италия и става най-виртуозното belcanto на света – триумфира в миланската „Ла Скала“, ню йоркската опера „Метрополитън“, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол, Националната опера в София.... Пет пъти е обявявана за най-популярна личност и два пъти за музикант на годината в Италия. И разбира се – почетен гражданин на Бургас. През 2000 г. Венеция я дарява с Голямата награда „Един живот, посветен на музиката“. Президентът на Италия я прави Кавалер на ордена на Италианската република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството. Знаех и за основания от нея през 2002 г.  майсторски клас в Нов български университет в София, за българо-италианския проект „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена“. И за Фонда „Райна Кабаиванска“, който дава стипендии на талантливи певци в България и чужбина. Райна Кабаиванска е професор в Академия Киджана в Сиена, в Музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена, Италия и в Нов български университет в София.

      Така, през 2002 г. в Модена, като бургазлия имах основания да се опитам да се срещна с Райна Кабаиванска. Но куражът не ми стигна, остана за друг път да напиша „Днес се срещнах с Р.К.“

       Сега й пожелавам да надмине годините на Рита Леви-Монталчини, която живя 103 години.

Послепис

Здравей, приятелю,

Адмирации за есето ти. То ухае наистина на море, на Бургас, на артистичния му и бохемския дух. „Каба“ и „ски“ към името си – как само го е натаманил онзи чешит баща й д-р Ячо Иванов, после – Кабаивански. Така и Тя – Голямата Райна Кабаиванска – вече е съвсем наша и истинска бургазлийка. Дерзай и нека музата ти все така те осенява. Ти можеш още и го прави както досега.

Прегръщам те: Дичо Палазов

Драги Дичо!

Благодаря! Тези твои думи ще ги сложа в рамка на стената, като майсторско свидетелство.

Доназдраве, също така и за Лидия – чаровната ти  съпруга!

Бургаски твой,

Георги*

______________________________________________

*Тези две есета са осъвременен вариант на публикуваните в книгата ми „Бургас. Сантиментални истории“, 2012 г., стр. 61–62, 71–73.