Д-р Георги Чалдъков
Non ducor, duco (Не ме водят, аз водя)
Манифест към българския народ документира Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старата столица Велико Търново. Ето част от Манифеста, подписан от княз Фердинанд: „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък.... Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля.... Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой… Аз и Народът Ми искрено се радваме….“
Обърнете внимание на притежателните местоимения в единствено число относно народа и държавата, използвани в Манифеста. Макар и обяснимо, понеже българската държава тогава е монархия, това подчертаване на ролята на монарха, свидетелстват и за онзи дух на абсолютизъм, който Фердинанд носи в личността си, която е обидно далеч от заветите на Васил Левски за чиста и свята република.
Днес, 113 години след провъзгласяването на България за независима държава, в честотния речник на думите, използвани от български политици, на първите места са „евроатлантически ценности“, „Европейски съюз“ и „НАТО“, изричани така хвалебствено сервилно, както преди 32 години – „светло бъдеще“, „Съветски съюз“ и „Варшавски пакт“. И преди, и сега пак забравяме националното достойнство и независимостта. Господа, госпожици и госпожи политици, сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет, а не независима държава.
Когато сътрудничеството е съчетано с независимост, се получава „Сътрудничество и независимост правят силата“ – по-полезен и по-достоен български призив. За него трябват политици, верни на „Не ме водят, аз водя“ – водачество, базирано на независимост, достойство и народолюбие.
Басня за сътрудничество и независимост – „Басня за нациите“
Вижте първите три реда (от горе надолу) – те са кратка и ясна илюстрация на политическите магарета в 45-то и 46-то Народно събрание. Но преди това, през XIV век френският философ Жан Буридан поставя две, вързани с едно въже, магарета (мулета) точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Както се вижда от приложената рисунка, двете буриданови магарета ясно ни показват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете магарета остават гладни, и двете губят (lose-lose solution).* Когато седнат и размислят – без някой да им налага решението си – те достигат заедно първо едната, после другата купчина сено и се нахранват. Така и двете магарета печелят (win-win solution). И за разлика от българските политически магарета успяват да просъществуват.
Тази басня е препоръчително да се чете и препрочита от всички политици. Поведението на сътрудничество има и здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес) е да си сътрудничим едни с други. И още, с функционално магнитно резонансно изображение (fMRI) се вижда, че едни и същи мозъчни структури и молекули участват в опосредстването на сътрудничеството и удоволствието. А в опосредстването на независимостта, достойнството и почтеността?
Важнослов
В годините на демокрацията внукът на Фердинанд дойде в България и ние, наивните българи, обезкуражени от Иван Костов, го избрахме за министър-председател, като казваше „Вервайте ми“. Повярвахме му и той ни лъга повече от 800 дни, както излъга и за имотите си (в интервюто на Кеворк Кеворкян). Сега „Продължаваме промяната“ казват „Вярвайте ни“ – въпреки че звучи по-оптимистично (и по-българско като език), не промяната, илюзията продължава.
И независимостта на България, повече от век след нейното провъзгласяване, продължава да е символично романтична, отколкото действителна – след 3 март 1878 г. България е зависима от Русия и Германия, 1944–1989 г. – от Съветския съюз, сега – от Европейския съюз и Съединените щати.
_____________________________________________________________
* Тeзи представители на семейството на конете (Equidae) по-късно са наречени „буриданови магарета“, въпреки че векове преди тях Аристотел в „Небето“ (De Caelo) е описал гладен и жаден човек, който е поставен на еднакво разстояние между храна и вода, но той не може да реши да яде или да пие – и така остава гладен и жаден. Като българските депутати в 45-то и 46-то Народното събрание. А в 47-то?
