Шест авторски песни включва първото CD, което Валя Апостолова ще представи на 21 май на сцената на НЧ „Д. Полянов”- Карнобат. Издаването на албума е станало възможно благодарение на Община Карнобат. Валя ще пее заедно с вокална група „До ре ми”, с колеги от читалището, с приятели... Тя е избрала за начална песен „Камино” – едно определено вокално предизвикателство.

Валя Апостолова е родена 21 май 1967 г. Зодиите, на които е подвластна са две- Телец и Близнаци, но самата тя се определя повече като представител на Телец. Завършила е Средно музикално училище „Филип Кутев” в град Котел, специалност тамбура. Втората й специалност е народно пеене. Работи като музикален художествен ръководител в читалището в Карнобат и е учител по музика в СОУ „Хр. Ботев”.

С Валя Апостолова в навечерието на концерта й разговаря Нели Желязкова.

Коя е първата песен, която си харесала и си поискала да изпееш?

Обичам народната музика, но винаги съм клоняла повече към поп музиката. Може би първата песен, която ми е харесала, е „Утеха” на Лили Иванова.

А откога пея- не помня. Майка ми е разказвала, че още преди да проговоря, съм хващала единия край на въжето за скачане и държейки го като микрофон, съм пеела. Като ме питали какво пея, съм отговаряла: „Турски”.

Винаги съм пеела по- различен стил от това, което съм завършила. Гордея се, че съм завършила фолклор, мога да изпълнявам и народни песни, най- вече странджански фолклор.

Авторските ми песни никога не са били фолклорни, макар че моят род е кавалджийски- дядо ми е свирил на кавал. Свако, ми, Георги Пенев дълги години бе директор на котелското музикално училище, а леля ми- преподавател там. И двамата са завършили Музикалната академия в Пловдив.

Помниш ли първите си изяви на сцена?

Като ученичка в Котел съм участвала в тамбурашкия оркестър на училището и в народния хор. Може би в годините при ученето на средното ми образование, съм изявила желание да пея поп музика. Спомням си музикантите от онова време, които изпълняваха както я наричахме тогава ресторантска музика - китариста Живко Цанев, бай Петко, Наско Бонев, Вичо... С тях съм пяла за първи път естрадни песни. Едни път първите ми изпълнения са „Детелини” на Лили Иванова, „Топъл дъжд” на Силвия Кацарова, „Тишина” на Росица Кирилова и още много други...

 Имала ли си възможност и желание да отидеш в друг град?

Винаги съм си мечтала да бъда някъде, където може би някой да ме забележи, да ме оцени. С годините човек като прехвърля преживяното, направеното, изпятото, преценя какво е можело да стане и какво- не. Съжалявам, че останах тук, защото е истина, че в Карнобат и в малкия град въобще, няма как да се реализира човек като мен- посветил се на музиката и пеенето. Моята голяма реализация в родния град е тази, че уча деца. И съм много доволна от това. Децата показват високи резултати, имат успех след успех, награди. А това за мен е повече от удовлетворение.

Когато има възможност, от читалището участват в конкурси и концерти. Отново ще участваме в Международния фестивал във Варна „Море и спомени’2013”.  Всяка година имаме награди от там, този фестивал е емблематичен за нас, за което сме много благодарни на директора Йордан Попов.

Кои песни са включени в първия си диск?

Много отдавна искам да имам свои песни, не само да пея хитовете на известни изпълнители. Човек трябва и да намира себе си в това, което прави.

Държа да подчертая, че дискът се издава с подкрепата на Община Карнобат, за което изказвам сърдечната си благодарност. Дискът няма комерсиална цел, песните в него могат да се ползват за популяризиране дейността на НЧ „Димитър Полянов 1862 г.”, както и за реклама на града ни.

Първата ми авторска песен е „Босонога любов” по текст на Стоянка Маринова от Карнобат, аранжиментът е на Милена Добрева, от 2002 г. Хубава песен! С нея участвах в конкурса „Бургас и морето”, но песента не можа да се класира по различни стечения на обстоятелствата. През 2003 г. участвах с тази песен в Варненския фестивал, това бе първото ми представяне на фестивала. Станах лауреат с „Босонога любов” тогава.

Участвала съм във фестивала във Варна и в още една категория- за популярни песни от български автори и популярни наши изпълнители. Една година изпях „Грешница” на Лили Иванова и „Двама” на

Мария Нейкова. Тогава получих две награди.

Втората ми песен се казва „Мамо, аз отново се връщам”, изпях я през 2004 г. Текстът е на Димитрина Равалиева, аранжиментът е на Николай Алексиев- Стреза. И така, от 2002 г. досега, песните, които съм написала, станаха шест. Не е лесно да натрупа един автор много песни, защото не може просто ей така да се роди песен. Трябва нещо да се случи, нещо, което да докосне сърцето и душата на автора, дотолкова, че да се превърне в музика. Съчетана с избрания текст, тя се превръща песен, готова да бъде изпята.

През 2005 г. се появи песента „Легенда за една жена” по текст на Милка Панова- една поетеса от София, с която до ден- днешен не сме се видели на живо, просто тя ми изпрати стиховете си, а аз написах музиката и направихме песен. Мисля, че когато усетиш един човек, че е кристално чист, когато неговата поезия те развълнува, това е достатъчен знак, че песента ще стане истинска. Милка Панова е автор на текста на още една моя песен „Пепел от жарава”.

„Пепел от жарава”- просто това съм аз! Това е единствената песен, която описва самата мен- това, което аз чувствам, което аз съм живяла, това, което ми предстои да живея... В нея е  скрито вътрешното ми „аз”. Има живот с главно „Ж” в тази песен и това е моят живот.

Следващата си песен написах през 2010 г. Тя се казва „Море” по текст на Христа Спасова от град Левски. С нея се намерихме чрез вестник, свързахме се и направихме песен. Песента е чиста и свежа, по детски някак си, което я прави още по- хубава, според мен. И е в стил рок, който рядко пея. Аз съм лиричен глас и за мен песента „Море” беше един вид предизвикателство. Аранжиментът е на Стефан Русков. Именно той е човекът, с когото съвместно направихме този диск. Записахме песните в негово студио, той направи мастеринга и всичко, което е свързано с изготвянето и издаването на едно CD.

И последната песен, с която се явих през 2011 г. на конкурса във Варна е по текст на младата карнобатска поетеса Левина Генова и се казва „Морска и единствена”. Музиката и аранжиментът са на Стефан Русков, но звучи толкова близо до това, което аз съпреживявам, така че я приемам като писана сякаш от мен.  Затова и за „Морска и единствена” мога да кажа: това съм аз!

В диска има и няколко песни, които обичам да пея- на Лили Иванова, Нели Рангелова, на Алла Пугачова... „Айсберг” ще откриете в диска, а аз на концерта ще изпея „Старинные часы”.

Коя е първата песен, която си изпяла на карнобатска сцена?

Спомням си, когато за първи път трябваше да стъпя на сцената на читалището, Стефка Бинева ми каза: „Можеш да изпееш песента „Камино” на Лили Иванова”. Била съм около 25- годишна, помня групата „Спайдърс”, чиито момчета свириха тогава.

От „Камино” на читалищната сцена получих първите си аплодисменти в Карнобат. И до днес усещането по време на ръкопляскания е невероятно. Няма как да се свикне със сценичното вълнение, с отправените към изпълнителя погледи на публиката, с радостта на зрителите и сърцебиенето в очакване на аплодисментите. Човек дава всичко най- добро именно заради това.

След „Камино”- моето един вид бойно кръщение тук, по- нататък нещата се подреждаха едно по едно... И така до днес.

Имаш ли гафове на сцената по време на концерти?

В Бяла пея „Една българска роза” пред чужденци. И изведнъж забравям следващата строфа от текста (който е пял на сцена, ще ме разбере), но вместо да се паникьосам, аз започнах да подканям публиката да пее заедно с мен. А там- само чужденци, никой не знае български.

Един друг гаф помня на сцената- една дупчица имаше на цялата сцена и токът на обувката ми я уцели. Аз хем пея, хем си мисля как да си измъкна крака- дали да се събуя и продължа да вървя боса по сцената, или пък да се наведа и с ръка да си измъкна забитото в цепнатината между дъските токче.

Каква е Валя Апостолова извън сцената?

Извън сцената? Една и съща е Валя. Естествена съм, никога не съм се правила на нещо, което не съм. Приятелите ме оценят, публиката ме обича. Какво повече е нужно на човека?

Благодаря на семейството ми, което ме подкрепя и обича. Без близките си не бих съществувала- за помощта, за разбирането, за любовта им- благодаря.

Благодаря и на колегите си от читалището, на Стефка Бинева, с която пеем обработен фолклор! На всички, които обичат песните, които пея през години- моето искрено Благодаря!