IT специалисти работят с целия свят от офиса си в Бургас

Петко Георгиев е маркетинг мениджър в софтуерната компания СтудиоУеб.Бг. Основава компанията заедно с Евгени Нончев преди 4 години. В началото работят само двамата, а в момента екипът им е от 11 души. В портфолиото на компанията има 268 проекта, разработени за 182 клиенти. Признава, че за него и Евгени от голяма помощ са били програмите на Агенцията по заетостта, които са им позволили да разширят екипа си и да развият дейността си.

От колко години се занимавате с този бизнес?

Вече станахме на 4 години. Изключително голяма динамика, работим с много разнообразни клиенти. Един от последните ни проекти беше да направим сайт на Столична регионална здравна инспекция. Направихме уебсайта на пластичен хирург в Белгия. Изключително пъстро е при нас. Като клиенти тук от региона имаме хотели, ресторанти, недвижими имоти.

Колко човека работят в момента при вас?

Изцяло млад екип, от общо 11 души. Започнахме само аз и Евгени. Евгени беше системен администратор в Лукойл, а аз бях в маркетинг отдела на Тойота. Започнахме малко по-малко да привличаме клиенти. После се намесиха програмите, които ни помогнаха да наемем хора, без да правим финансова инвестиция. Трябваше само да инвестираме време и желание в тях.

Сигурно помните първия си клиент, кой беше проектът, който даде начало на компанията?

Първият ни клиент беше Пристанище Бургас и това наистина беше добър старт. Разглеждахме сайтовете на местните институции и големи предприятия. Направи ни впечатление, че техният сайт беше нещо страшно, не можеше да се открие никаква информация в него. Наши приятели, които се занимават с митнически услуги и корабни агенции ни казаха „Гледайте в чужбина какво правят хората. Има възможност да се гледа трафик мониторинг на каргото. От сайтовете влизаш и гледаш дали корабът е влязъл, разтоварва ли.“ Евгени като финландски възпитаник беше запознат със сайта на порт Турку, огледахме се, видяхме много идеи и решихме да направим една хубава презентация. Да вземем полезните практики и да ги предложим. Бяхме много притеснени, не знаехме как ще се приеме такова нещо. Отидохме, презентацията мина много добре. В един момент ни казаха – ще можете ли да се справите с това нещо или само ни подхвърляте някакви идеи? И ние казахме, че ще се справим. С подкрепата на директорския борд и с една добра синхронизация с IT отдела на пристанището нещата станаха факт.

Това оказа много влияние. Да имаш в портфолиото си такъв проект е много добре. Винаги сме били водени от желанието за иновации. Търсили сме проблемите в даден отрасъл и съответното решение. И тъй като това е бизнес, после го продаваме.

За колко време успяхте да направите новия сайт на Пристанище Бургас?

За около месец се справихме със сайта на пристанището. Сега нещата се случват по-бързо. Вече се работи с по-нови технологии и като имаме и голям екип е по-лесно. Наскоро спечелихме една обществена поръчка. От документите видях, че сме били в сериозна конкуренция. Жалкото е, че сме спечелили, защото сме дали най-ниската цена. За съжаление бургаска фирма, на фона на софийските фирми, с високите цени само така можем да се преборваме.

Как се справя една малка, местна фирма на фона на конкуренцията?

По-трудно се справяме. Като че ли почна да отминава това време, но имаше период, в който ни казваха „Имаме къде да си дадем парите, но идваме при вас, защото е по-евтино.“ Може да се каже, че и ние вече минахме периода, в който взимахме всичко, за да имаме заетост, да трупаме опит. Учили сме се и на гърба на клиента. Но вече го минахме и можем да си подбираме клиентите. Опитът дава възможност за правилното управление на клиентите. Винаги сме били на мнение, че ако едно нещо може да бъде подобрено, то ще бъде и купено.

На колко години сте?

Аз съм на 30, а Евгени още е на 29. Аз съм най-възрастният във фирмата.

Как решихте да участвате в програмите на Агенцията по заетостта?

Още в началото като започвахме работа преди 4 години, кандидатствахме по проекти чрез Агенцията по заетостта. Имаше една програма за осигуряване на първа работа. Беше голям бум, звучеше много примамливо. До тогава нямаше програми, които хем да плащат заплатите, хем да плащат осигуровките. Положихме доста усилия, защото трябваше да отделяме много внимание на хора, които до момента не са работили тази работа. За щастие една част от тези хора още работят с нас. Освен по тази програма, работихме и по програмата за младежка заетост. Смятаме да кандидатстваме и по програмата за ново работно място, която предстои да бъде отворена.

Лесно ли се работи по такива програми?

Сега вече ни е по-лесно, защото имаме професионален екип, който е минал по този път. Хората, които идват са много интересни. Те са млади, на възраст до 29 год., вече са завършили, но нямат никакъв стаж по специалността. Това, понякога е много хубаво, защото взимаш един бял лист и го попълваш по начина, който на теб ти трябва. Ако дойде човек със стаж, този лист е драскан, зачеркван. Има малко свободно място за писане. Трябва да обръщаш листа от другата страна, образно казано.

Много е наивно мисленето, че от програмите се печели, защото държавата ти поема заплащането. Времето и енергията, които се влагат за тези хора като равностойност са много повече. Хубавото е, че за един период както малък, така и голям, тези хора придобиват знания и умения, които са изключително полезни за тях. Имахме трима колеги, които изкараха при нас стаж и сега единият от тях си има собствена фирма и се справя добре.

Значи учениците вече са конкуренция?

Трудно е да се каже конкуренция, просто е намерил нишата, в която да се развива. България е в ТОП 5 на IT аутсорсинг дестинациите в света. В Европа сме на първо място. IT секторът има огромен недостиг на кадри. 20 хил. софтуерни инженера са в недостиг. Работа има много, няма кой да я свърши. При положение, че най-обикновени незнайни фирми са контактвани от чужди фирми означава, че интересът е голям. Не е както преди, когато имаше 5 големи фирми, които са се наложили. Сега работа има за всеки.

Лесно ли се работи по такива програми?

Всичко зависи от това, дали на човек му се занимава и дали има изграден метод да работи по тези програми. Ако нямаш добър секретар, добър счетоводител, който да търчи и да носи документите – нещата стават трудно. Да кажем, че за оперативните програми човек трябва да се въоръжи с време и търпение.

Защо работодателите избягват да се обръщат към Агенцията по заетостта?

Ами трябва да вземеш един човек, който е до 29 год., завършил е и не е работил нищо. Кой ще иска да го вземе този човек? Идеята е да се създаде профил на човек, който се нуждае от работа. Много рядко обаче действителният профил на кандидата съвпада с този профил, който си е създал работодателят.

Имате ли обратна връзка с Агенцията по заетостта, за да кажете на базата на собствения си опит, как нещата ще се случват по-лесно?

Не. Ще дам един пример. Кандидатстваме по една програма, за която се изисква да предоставим актуално състояние на фирмата, свидетелства за съдимост и документ за липса на задължения. Тези документи имат давност. Сега ние ги правим и предаваме в Агенцията по заетостта. След две седмици излиза нов проект, по който искаме да кандидатстваме. Тези документи вече са там при тях, а нас ни карат отново да ги изкарваме. Вместо някой да отвори тази папка и да ги приложи. Или да влезем в 21 век и всичко да е по електронен път. Трябва да се работи в посока единен регистър и институциите да комуникират по между си.

Трябва да има повече програми, трябва да има по-лесен метод на работа с институциите, така че нещата да стават от разстояние, онлайн.