Австралийка и ирландец веят българско знаме над къщата си

Тя се казва Ан Мария Диксън и е родена в Уелс, но още в детството си се мести да живее в Австралия, където семейството й емигрира.

Зодия Лъв е, но не й личи, казва тя шеговито за знака, под който е родена. Говори тихо и приветливо, но в никакъв случай няма типичния вид на англичанка, пиеща любимия чай с мляко. Преди години е писала и публикувала книги за деца- магически истории за вълшебници и вещици, много преди Хари Потър и Властелинът на пръстените да завладеят днешното поколение. Животът й преминава през трудности и болести, но Ан успява да се справи с тях и отново се връща към радостите на живота.

Майка й и синът й още живеят в Австралия. Ан Мария живее с мъжа на живота й.

Той се казва Доналд Джоузеф и е зодия Стрелец. Музикант, майстор на покрити каруци- такива, каквито днес можем да видим по филмите. Търсейки подходящия превод на български за тези каравани, теглени от коне, Дон намира най- точното описание на това, което майстори: къщи- каруци.

В България са от пет години, а във Венец- почти три вече.

Над къщата им гордо се вее българският трибагреник. И двамата се стараят да говорят по малко български, като Мария определено се справя доста по- добре.

Из целия двор важно се разхожда и котаракът Мики, черен, което е обяснимо с книгите за вълшебства, които Мария пише.

И щом Дон прави каруци, в реда на нещата е да имат и коне. В двора на къщата си във Венец той и Ан Мария отглеждат два коня- Блосъм и Рози- красиви, едри, здрави,  ирландска порода. Изглеждат наистина внушителни и тежки, но са с кротък нрав и много любвеобилни.

„Дойдохме за почивка, просто да разгледаме България, да отдъхнем във вашата прекрасна страна. Стана така обаче, че се влюбихме в България и останахме тук. Венец е приятно селище, с много приветливи жители, които ни приеха като роднини. Това не се среща често в страните, които сме обиколили, повярвайте ни”, споделя Ан Мария.

Дон допълва: „В Англия аз живеех в каравана, обикалях надлъж и нашир- където си поискам. Изглежда може би странно в днешния толкова модернизиран свят да избереш този начин на живот. Но чувството за свобода измества всичко останало. По подобен начин са живели циганите през вековете и са се местели от град на град, по различни държави. Днес е друго, защото в моята „къща- каруца” има всички удобства, включително интернет, мобилни телефони, кухня, печка, легло. И свобода. Един ден си край морето, на другия потегляш към планината. Иска ми се повече време да прекарвам сред горите на България. Обожавам Балкана.

Къщата, която купихме тук, ремонтирах сам. Вдигнах втори етаж, само от дърво. Дървото дава различен уют и топлина на дома. Придава спокойствие и сигурност”.

И Ан Мария, и Дон са единодушни че: „...има много напрежение в градския живот, особено във Великобритания. Политика, икономика, невротизирани и улисани в работа и задължения хора- ние поискахме да избягаме от това и го направихме. Живеем без стрес и това ни прави щастливи”.

Дон и Ан Мария имат планове: „Вече сме уговорили за догодина посещение на туристи от Англия тук. Искаме да им покаже истинската България. Да, имате прекрасни морски курорти, скъпи и луксозни места. Но истинската красота на България е тук, сред

природата, по планинските пътеки и в лицата на обикновените жители. Ние го открихме и искаме повече чужденци да видят тази красота. Може би е силно да се нарече „селски туризъм”, но защо не? Всеки, който е видял и харесал тези места, следващия път ще доведе свои приятели, близки. И така, все повече туристи ще научат каква е истинската България.

Имате богато разнообразие от птици, не знам дали забелязвате колко са много, колко са пъстри, заслушайте се в песните им. България не е само ракия и вино или шопска салата”.

„Не знам дали ще се изненадате, но много хора харесват този начин на живот- чист въздух, свобода, коне, сън под открито небе. Не е задължително да си богат и да притежаваш модерен автомобил, за да обикаляш света и да се наслаждаваш на прелестите му. А те са навсякъде, особено в България”, признава Дон.

Ан Мария вече пише книга, в която героите са деца, които преминават в миналото през омагьосани врати, пълно е с много вълнуващи случки. А действието се развива в Карандила. „Още не се знае докъде ще отведе вълшебното пътешествие в миналото героите, със сигурност обаче е на територията на България”, казва Мария.

„Изключително впечатлена съм от крепостта Маркели и искам да знам повече за историята й, както и за историята на България въобще. С Дон изследваме интересни факти за пътя Е 3, свързващ Португалия с България, но за това е рано да говорим, защото сме още сме в началото на нашата, така наречена експедиция. Просто обичам историята, а България с нейната вековна история е просто идеална за мен- да я опозная, да я открия през моите очи и с моето перо да я представя на хората, които не знаят много за България. В Австралия занесох на майка ми три различни атласа, за да обясни на близките ни къде е България, какъв е климатът, с кои страни граничи, кои са известните й градове”, разказва англичанката от Австралия, избрала да живее във Венец. И като типична селска жена обяснява, че винаги има какво да се прави в къщи.Шета, пере, правим и тя вече зимнина, Ан Мария подчертава, че няма по- вкусни от тукашните компоти.

Как се случила магията между Дон и Ан Мария? „Правех тези „къщи- каруци” и исках да пътувам с някого по света. Много ми се щеше това да е подходящият за мен човек. Затова пуснах обява в интернет. Мария също бе пуснала обява, търсейки своята половинка в живота. Започнахме да си пишем писма по електронната поща, това продължи около година. Докато накрая се престрашихме да се срещнем и да се запознаем на живо. Оказа се, че ние наистина сме родени един за друг. Разбираме се добре, допълваме се. Аз съм този, който строи и гради, а Мария е академикът в нашата връзка. Както се казва на български: Няма празно. Ум, работа, занаят, книги и, разбира се, много любов и романтика- всичко си имаме двамата. И се чувстваме щастливи заедно”, разказва Дон, а Ан Мария се съгласява с думите му с широка усмивка.

„Мария е човек, който когато каже за нещо „Не знам”, определено знае. Чете много, информира се много, и много обича да ме поправя, когато греша. Перфектна жена е, много подреден и коректен човек”, хвали жена си Дон. И допълва съвсем в ирландски стил :”Аз съм духът, пуснат от бутилката- волен, импулсивен, понякога непослушен. Тя е тази, която е здраво стъпила на земята, хваща ме за ръката и винаги ме поставя на правилното място. Същинска вълшебна кръстница е... Но нейните малки добри феи винаги укротяват моите палави леприкони”.

„За нас, както сами виждате, правилното място вече три години е това чудно село Венец”, казват вместо „Довиждане” Дон и Ан Мария.

Автор: Нели Желязкова