Николина Серафимова спечели второто място в класацията за рибарски разкази на Gramofona.com – Никулденски конкурс 2013 с „Последната история”. Тъй като живее в Пловдив, не успяхме да се срещнем лично с нея. Ще я представим с няколко реда, подготвени от нея:

Здравейте,

         За вашия конкурс научих миналата година на именния си ден. Случайно видях информация в интернет. Много ме впечатли името му – Никулденски конкурс – и реших да участвам. Имах и готов разказ на рибарска тема. Писан през 2011г. и непубликуван никъде. Аз никога не пиша, за да публикувам нещо или за да участвам в конкурс. Пиша когато нещо ме вълнува и искам да го споделя. Не само готовият вече разказ, но и името му, ме накара да участвам.  Аз се казвам Николина и 53 години гордо нося това име.

Родена съм през 1961г. под знака на Водолея. Живея в град Пловдив и макар че съм от стар пловдивски род, по-голямата част от живота ми протече на други места. В 1988 година завърших СУ „Климент Охридски”, специалност География. Пиша от ученическите си години. Печелила съм ученически и студентски конкурси за поезия и проза. За мен писането не е професия, а вътрешна потребност и затова от студентско време не съм публикувала нищо. Не участвам и в конкурси. Но от 5 години работя върху първите си два романа и се подготвям вече за издаването им. С единият вече съм на финала, а до края на годината ще приключа и с втория. Работя и върху 2 нови теми, но за тях е още твърде рано да говоря.

Професионално работя по специалността си – експерт съм по регионално развитие и урбанистика. Преди работех в неправителствения сектор, но от няколко години съм главен експерт в Община Пловдив и съм от тази категория персонал, който работи по европейски и

международни програми. Умението ми да пиша интересно и университетската ми специалност ме направиха добър професионалист в тази област, но не успяха да изместят страстта ми към писането. Натрупаният житейски опит вече ми дава самочувствието да искам и да мога да пиша по теми, които са ме вълнували дълги години. Вътрешната потребност само да пиша, прерасна в потребност и да искам да споделям това, което ме вълнува. През последните няколко години отделих време и преминах обучение в няколко курса по творческо писане. И вече знам, че това не се учи, ако не го носиш в душата си и нямаш талант. Но и обучението има значение, защото те прави по-добър.

Вашият конкурс беше първият, в който изпратих разказ. Той е писан още в 2011 година, но не е имало подходящ конкурс, в който да участвам с него. А и не съм търсила такава възможност. Много се радвам, че съм сред класираните. Дори няма значение на кое място съм. За мен това е знак от съдбата. Знам, че пиша качествени разкази, но да си призная вече не очаквах да ми се обадите. Дори си мислех, че не е участвал в конкурса. Но явно този конкурс е сериозен и подхода ви е много професионален. Поздравления! Малко са конкурсите, които могат да се похвалят с това. И сигурно и това е една от причините за високото му ниво. Много се радвам за вас! И никога няма да забравя, че това ми е била „първата крачка”. Ами публикациите ми от ученически и студентски години са толкова отдалечени във времето и затова смятам участието си в Никулденския конкурс за първа крачка от новия ми период. Иначе имам над 50 написани разказа, 3 новели и 2 сценария. И незавършените ми романи. Но аз за никъде не бързам. Писането е сложен процес и освен талант, изисква и много работа, усилия и преосмисляне.

Поздрави,
Николина Серафимова