Стоях пред лаптопа си и отново се ровех безцелно в интернет. Гледах клипове, картинки и просто си убивах времето. Когато вече напълно се бях отегчила от скуката, която ме обземаше, получих съобщение. В него пишеше, че имам задача да напиша история за риболова. Дори не го приех на сериозно, защото на мен не ми се отдаваше да пиша.  Вече беше късно и реших да си легна. Пуснах телевизора, за да се унеса по-бързо. Още щом подуших възглавницата, затворих очи и просто заспах.  
       По едно време ми стана студено. Разперих ръцете си за да открия одеялото, но не го намерих. Помислих, че е паднало на земята и отворих очи. Всичко беше бяло. Бях изумена. Започнах да се оглеждам. Всичко около мен, бе покрито със  снежно бяла покривка. Сняг. Имаше сняг навсякъде. Намирах се по средата на едно бяло поле. Помислих, че сънувам. Бавно клекнах и опрях колене в студената земя. Просегнах се и стиснах в шепата си, малка топчица сняг. Тя се топеше в ръката ми.
       Започнах бавно да вървя и да се оглеждам, но нямаше какво да видя. Обикалях около час, два. След дълго вървене, зърнах пещера. Затичах се към нея. По пътя видях едно много интересно камъче. То не беше обикновено, сякаш взето от страната на приказките. Стиснах го в юмручето си и продължих по пътя си. Чух писъци, но не бяха човешки. Когато се доближих до пещерата, видях проблясъци. Миришеше на дим. В този момент, пред очите ми се разкри нещо изумително. Потърках ръце в очите си, за да се уверя дали това е истина. Всичко си беше на мястото. Нищо не се бе променило.
       Неандерталци ... или по-точно първобитни. Не знам със сигурност, но останах с отворена уста. Огънят обясняваше дима. Явно вече го бяха открили, което не беше добра новина за мен. Бързо можех да стана вечеря на някои гладен. Пристъпих бавно към първобитните. Стъпих на криво и паднах на земята, точно пред тях. Вече беше ясно, щях да им стана вечеря. От страх, бавно отворих очи. Нищо и никаква реакция. Сякаш бях невидима. Аз съм невидима... ура! Нямаше да напълня корема на някои първобитен. Доближих се до тях. Гледах ги с изумение. В един момент,  започнаха да се гледат някак странно. Двама от тях излязоха навън, а всички други ги последваха. Първобитните започнаха да крещят. Първо нападна едното племе, а другото му отвърна. Загубилите бяха изгорени. Какъв ужас. Защо ли беше, цялата тази борба?
         Погледнах назад и вече нищо не беше бяло, а синьо.  Всичко бе във вода. Реки и езера. Невероятно красиво. Не можеше да се опише. Целият този лед се беше разтопил.  Чу се рев. Този път беше животински. Всички

първобитни се разбягаха  и изпокриха. Иззад пещерата се появи мечка.
Голяма, красива и кафява, но все пак мечка. Тя се доближи до езерото, потопи лапа. Опита се да хване нещо, но не успя. Започна да ръмжи и дере по земята. Направи няколко опита и накрая улови храната си. Когато се нахрани, просто си отиде с бавна стъпка. След като се скри зад пещерата, неандерталците излязоха, а в ръцете си държаха копия.
         Затичаха се с викове към реката. Започнаха да се радват на водата. Сигурно се къпеха за пръв път. Тогава водачът на племето изръмжа. Забоди копието си във водата. Всички спряха да се движат и замълчаха. Радостните викове спряха. Всички бяха вперили поглед във вожда. Тогава той вдигна копието си във въздуха. Всички ахнаха. На върха на копието имаше риба. Радостните викове продължиха.
          - Тази храна я наричам риба, а улова и риболов. - Викна водача тържествено.
          Това бе тяхното ново откритие. Новата им храна... рибата. Първобитните го гледоха с величие. Очите им блестяха. Всички започнаха да правят опити да уловят риба, а когато я хващаха бяха толкова щастливи. Изведнъж почуствах, че летя. Погледнах надолу. Като прашец, аз изчезвах. Не исках да излизам от тази приказка. Погледнах ги за последен път, колко са щастливи. Затворих очи и щом ги отворих си бях у нас. Видях, че лежа на леглото. Телевизорът бе пуснат, а в ръката си държах приказното камъче, което бях намерила.
          Това беше моята приказка. Вече знаех какво да напиша.
                                                                                                                                                                                         
Автор: Ралица Николова
от 8 Б клас  - НУМСИ ,,Проф. Панчо Владигеров,,

Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!

Никулденски конкурс 2012