По повод позицията на БСП
От духът на крушението до пропуснатото мъдро поведение
Киро Проданов
от името на гражданите, подписващи петицията http://www.peticiq.com/67693
За бургаските социалисти „Паметника” с голямо „П” е очевиден идол, петицията срещу който необяснимо приемат като „призрак на антикомунизма и русофобията”. Без да оборват нито едно от четирите основания в нея, с които се иска преразглеждане на въпроса от общинския съвет, позицията на БСП Бургас по-скоро внушава вина на гражданската инициатива. И е плах опит за примиряване с мрачната истина. Позоваването на Закона от 2005 година не е основание за обвинения в закъснял антикомунизъм, още по-малко за обвинения в „русофобия”. Не словоблудствайте, господа - никъде няма и намек за омраза към Русия и руския народ. А да се припомнят деянията на комунизма не е грях, камо ли на закона, който го определя като престъпен в споменатите в петицията 22 основания.
Но именно социалистите у нас закъсняха да се отрекат от този режим на своите предшественици и да започнат „на чисто”; да прегърнат истински свободата и демокрацията, премахвайки идолите на сталинизма, а не сега без капка покаяние да ги защитават. Особено с аргументи като „любовта и отдадеността към родния град”, които би трябвало да „предполагат и уважение към историята му, с всичките й превратности”. Именно защото обичаме града си не искаме един тотем на комунизма да разделя гражданите му. И не искайте от нас да уважаваме история от факти и събития на едно сатанинско крушение на нацията - морално и материално, духовно и физически. Неподправена история на срама от раболепието към политически режим, законно признат в 2000 г. за престъпен. Тази ли история да уважаваме и защитаваме?
Ако сте пропуснали да се разграничите от това минало, уважаеми социалисти, защо не го направите именно сега, докато ремонтират „Тройката”? И тогава фактите в нашата история, която няма как да искате да бъде уважавана „с всичките й превратности” ще бъдат по-добре разбрани. И по-малко ще бъдат сълзите за паметниците на „безпаметността”, както ги наричат руските демократи. Защо искате да забравим, че те са символите на крушението, на страха от тоталитаризма и подчинението пред него? Е, „Альошата” наричате „продукт на естетиката на късния сталинизъм”, но не преувеличавайте - никой не иска този „продукт” да бъде сринат „до
основи”. Проявете още малко разбиране и се съгласете с предложението на гражданите в петицията - цивилизовано да бъде преместен в музей на открито и всички ще бъдат доволни. Защото колкото и да внушавате, че той „ е част от архитектурната среда на града ни” това е просто лъжа. Защото отсича и препречва погледа по идеално правата улица „Александровска”, подчинява на себе си всички околни сгради, а в новото площадно пространство ще стърчи като чуждо тяло. Защо искате всички да повярват, че „градът ни е приел паметника и е свикнал с него”, че едва ли не се е превърнал в „своеобразна културна сцена” когато всъщност качването там винаги се е приемало за поругаване? Предложението в петицията заслужава внимание и само тогава ще имаме истинска сцена за културни изяви. Тогава градът ни и „Тройката” наистина ще изглеждат по-добре, не се съмнявайте в това.
С вашето съгласие 17-метровия монумент да се премести ще дадете достоен пример и на младите социалисти, и на всички граждани да уважават вашето решение. Това именно би било мъдрото поведение от ваша страна. Не пропускайте да го проявите тъкмо сега.Защото гражданите многократно са доказали такова с търпението или безразличието си, включително и с искането в петицията той да бъде преместен. Това искане не носи „духът на разрушението”, а е достойна гражданска позиция. И начало за един честен и справедлив прочит на историята. За да не се повтаря тя никога повече!
Подписалите над 500 граждани петицията (за 20 дни) очакват от членовете на Общинския съвет в Бургас задълбочено да обмислят всички аспекти на една дискусия по въпроса. И да вземат разумно историческо решение на основание чл.21 т.8 и 12 от ЗМСМА, прилагайки и Закона от 5 май 2000 г., и решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския парламент относно наследството на комунизма. Няма драма в преместването на един символ на тоталитарната комунистическа власт. Това ще бъде най-добрият урок за подрастващите поколения и пример на скъсване с идолопоклонничеството в една отречена тоталитарна система, несъвместима с ценностите на Европа.
Призоваваме мнозинството общински съветници от групата на ПП ГЕРБ да обмислят и потърсят подкрепа на гражданската инициатива от всеки съветник за общо решение за преместването на паметника „Альоша”. Защото, уважаеми господа и дами, вие притежавате доверието на мнозинството избиратели да управлявате единствено и само в обществен интерес съдбините на Бургас и общината. А с това решение ще покажете на гражданите и особено на младите, че мястото на отречените и спорни исторически символи е в музеите, а не на площадите. Превърнете „Тройката” в безбрежна връзка между морето, земята и хората, в символ на красотата и културата.
Бургас, 15 януари 2014 г.
